Гърни извади исканите документи от портфейла си и му ги подаде през прозореца. Не му бе навик при такива ситуации да представя доказателства, че е пенсиониран детектив от нюйоркската полиция, при това първа степен — заради асоциациите, които това внушаваше. Но когато пътният полицай се обърна с намерението да се върне в патрулната кола, усети една прекалена арогантност, както и враждебност, която щеше да се прояви в неоправдано забавяне най-малкото. С нежелание извади още една карта от портфейла.
— Само секунда, господин полицай — това също би могло да помогне.
Пътният полицай взе картата внимателно. А след това Гърни видя трепването, с което ъгълчетата на устните му показаха промяната в настроението му — и то не в положителна посока. Приличаше на комбинация от разочарование и гняв. С презрителен жест той върна картата, книжката и талона през прозореца.
— Приятен ден, сър. — Тонът, с който го освободи, пожелаваше всичко друго, но не и приятен ден. Върна се в колата си, направи рязък обратен завой и изчезна в посоката, от която бе дошъл.
Независимо колко са усъвършенствали психологичните тестове, помисли си Гърни, или колко високи са станали образователните изисквания, колкото и строго да е обучението в академията — винаги щеше да има ченгета, които не трябва да са ченгета. В този случай пътният полицай не бе извършил конкретно нарушение, но в него имаше нещо жестоко и изпълнено с омраза — Гърни го усещаше, виждаше го в чертите на лицето му — и бе само въпрос на време преди то да се сблъска с огледалния си образ. А тогава щеше да се случи нещо ужасно. Междувременно много хора щяха да бъдат забавяни и дразнени без причина и оправдание. Този пътен полицай беше едно от ченгетата, които караха хората да мразят всички им. Може би в казаното от Мелъри имаше смисъл.
През следващите седем дни в северната част на Кетскилс настъпи зимата. Гърни прекара повечето от това време в кабинета си, поделяйки го между проекта със снимката и усърдното изучаване на съобщенията от Харибда. Пристъпваше пъргаво между тези два свята, като от време на време се отдръпваше и сменяше посоката, за да избегне мислите за рисунките на Дани и хаоса, който те носеха. Очевидното решение щеше да е да поговори с Маделайн за това, да разбере защо бе решила да повдигне въпроса точно сега — буквално да го извади от мазето — и защо чака с такова особено търпение той да каже нещо. Но не можеше да събере сили и решителност да го направи. Така че изтласкваше темата от ума си и се връщаше към историята с Харибда. За нея поне можеше да мисли, без да се чувства изгубен и без сърцето му да започне да препуска.
Така например често мислеше за вечерта след последното си посещение в института. Както бе обещал, Мелъри се обади и преразказа разговора си с Грегъри Дърмот от „Системи за сигурност ГД“. Човекът се бе оказал достатъчно услужлив и учтиво бе отговорил на всичките му въпроси — същите, които Гърни бе написал — но получената информация не беше много. Наел кутията преди година, веднага след като преместил консултантския си бизнес от Хартфорд в Уичърли; никога преди не бил възниквал проблем, със сигурност не и такъв с писма със сбъркан адрес или чекове; единствено той имал достъп до кутията; имената Арибда, Харибда и Мелъри не му говорели нищо; никога не бил чувал за института. Когато го притиснал с въпроса дали не е възможно някой друг от фирмата му да е използвал кутията без позволение, Дърмот обяснил, че това няма как да се случи, защото в компанията му не работи друг човек. „Системи за сигурност ГД“ и Грегъри Дърмот били едно и също. Той бил консултант по сигурността на фирми с поверителни бази данни, които изисквали защита от хакерски атаки. Нищо от онова, което бе казал, не бе осветлило въпроса за чека със сбъркан адрес.
Същото важеше и за проведените от Гърни проучвания в интернет. Източниците бяха напълно единодушни: Грегъри Дърмот притежаваше научна степен от Масачузетски технологичен университет, солидна репутация като компютърен специалист, както и изключителен списък с клиенти. Нито той, нито „Системи за сигурност ГД“ имаше връзка с каквото и да било съдебно дело, преследване или наложена забрана. Нямаше и лоши отзиви в пресата — нито минали, нито настоящи. Накратко, той имаше напълно чисто присъствие в една напълно чиста сфера. Толкова чисто, че чак скърцаше. И все пак някой — по неизвестно каква неразгадаема причина — бе решил да си присвои номера на пощенската му кутия. Гърни отново и отново си задаваше въпроса, чийто отговор не успяваше да открие: Защо ще искаш чекът да бъде изпратен на някого, който почти със сигурност ще го върне?