Във въздуха имаше и още нещо, остатък от сутрешните емоции, мрачното присъствие на кутията от мазето, кутията, която все още си седеше на масичката за кафе в сенчестия ъгъл на стаята с все така недокосната панделка.
След като мина през банята и се преоблече, той се насочи към кабинета си и провери съобщенията на телефонния секретар. Имаше само едно. Гласът бе на Соня — изтъкан от коприна и звучащ като мелодията на виолончело: „Здравей, Дейвид. Имам един клиент, който е очарован от работата ти. Казах му, че скоро ще завършиш нов портрет, и бих искала да му кажа кога ще е наличен. «Очарован» въобще не е прекалено силна дума в случая, а освен това парите явно не са проблем. Обади ми се веднага, щом успееш. Трябва да измислим заедно как да се възползваме от ситуацията. Благодаря, Дейвид“.
Тъкмо бе започнал да набира в отговор, когато чу, че задната врата се отваря и след това затваря. Натисна копчето „стоп“, за да прекъсне обаждането, и подвикна:
— Ти ли си?
Отговор нямаше, което го подразни.
— Маделайн! — повика той по-силно, отколкото бе необходимо.
Чу гласа й, но той бе прекалено слаб, за да различи думите. Беше с онази честота, която, изпаднал в някое от злобните си настроения, той класифицираше като „пасивно-агресивно ниска“. Първата му реакция бе да остане в кабинета, но това му се стори инфантилно, така че отиде в кухнята. Маделайн се обърна към него от мястото до закачалките за палтата, където бе оставила оранжевото си яке. По рамената на якето все още проблясваха остатъци от сняг, което означаваше, че е вървяла пеша през боровата гора.
— Навън е тооолкова красиво! — проточи тя. Качулката на якето бе сплескала гъстата й кафява коса. Сега, като прекара пръсти през нея, тя бухна красиво. Отиде в килера, излезе след минута и започна да оглежда плотовете за готвене.
— Къде си сложил ядките хикория5?
— Какво?!
— Не те ли помолих да купиш хикория?
— Не мисля.
— Може и да не съм го направила. А може ти да не си ме чул?
— Нямам представа — отговори й той. Определено се затрудняваше да впише темата сред нещата, които в момента занимаваха ума му. — Ще взема утре.
— Откъде?
— От магазина на Абелард.
— В неделя?
— Нед… о, да — затворено е. За какво са ти?
— Ще правя десерта.
— Какъв десерт?
— Елизабет ще направи салатата и ще изпече хляб, Джан ще приготви чилито, а аз ще направя десерта. — Очите й потъмняха. — Забравил си, нали?
— Ще идват тук утре?
— Точно така.
— По кое време?
— Това има ли значение?
— Трябва да отнеса писмените си показания на следователите от екипа по криминални разследвания.
— В неделя?
— Това е разследване на убийство — каза го монотонно, с надеждата да не прозвучи саркастично.
Тя кимна.
— Значи няма да те има цял ден?
— Част от деня.
— Колко голяма част?
— Господи! Знаеш много добре как протичат тези неща.
Тъгата и гневът, които се бореха в очите й, разтревожиха Гърни повече, отколкото би го направила реална плесница.
— Тоест, предполагам, че утре ще се върнеш, когато се върнеш, и може би ще се присъединиш към нас за вечеря, а може би не — заключи тя.
— Трябва да отнеса подписаните си показания като свидетел на предисторията на престъплението в случай за убийство. Това не е нещо, което да искам да правя! — Гласът му рязко се повиши, думите изскачаха, сякаш ги плюеше по нея. — Има някои неща в живота, които трябва да свършим. Това е дълг към закона — не въпрос на предпочитания. Не аз съм писал проклетия закон!
Тя го гледаше с умора, толкова неочаквана и шокираща, колкото и неговата ярост.
— Ти все още не разбираш, нали?
— Да разбирам кое?
— Че умът ти е така обсебен от убийствата и тежките телесни повреди, кръвта и чудовищата, лъжците и психопатите, че просто няма никакво място за каквото и да било друго.
Глава 22
Нека да се изясним
Цели два часа от тази нощ прекара в писане и редактиране на показанията си. Текстът, който сътвори в крайна сметка, просто изброяваше — без прилагателни, чувства и мнения — фактите от познанството му с Марк Мелъри, включително неособено близките им приятелски отношения в колежа и по-скорошните им контакти, започнали с имейла на Мелъри с молбата да се видят и завършили с категоричния му отказ да отнесе въпроса до полицията.