— Казва, че не може да си спомни.
Родригес бе настроен скептично.
— Аз й вярвам — подчерта Хардуик.
Родригес сви рамене по начин, който разкриваше колко малко цени мнението на други хора.
Като погледна бележките си, Хардуик продължи лишения си от емоции разказ:
— Първи са пристигнали полицаите от Пиъни, последвани от редник Калвин Максън от местното военно поделение. Свързаха се с екипа за криминални разследвания в 1:56 часа сутринта. Аз пристигнах на местопрестъплението в 2:20 сутринта, а от съдебна медицина — в 3:25 сутринта.
— А като заговорихме за Трешър, той къде е? — запита гневно Родригес. — Обади ли се на някого да предупреди, че ще закъснее?
Гърни огледа дългата редица лица на масата. Всички те явно дотолкова бяха свикнали със странното име на съдебния лекар, че въобще не реагираха. Всъщност и никой не се заинтересува от въпроса — което предполагаше, че докторът е от тези хора, които винаги закъсняват. Родригес се втренчи във вратата на конферентната зала, през която Трешър трябваше да е влязъл (преди десет минути). Личеше си, че все повече се ядосва заради това, че нарушават разписанието му.
А после — като че стаен в коридора и чакал капитанът да кипне — вратата се отвори и в стаята хлътна един висок кльощав мъж. Под мишница стискаше куфарче, а в ръката си — голяма чаша кафе. Освен това очевидно бе по средата на разговора си с някого:
— … забавяне на строежа, а хората работят. Ха! Или поне така изглежда. — Той се усмихна леко на няколко души подред. — Явно думата „работят“ означава да седиш и да си чешеш чатала! И то — дълго и напоително. Нито копаят, нито павират — или поне аз не забелязах да го правят. Сбирщина некадърни простаци, които блокират движението по пътя! — Той надникна над килнатите си на една страна очила към Родригес. — Предполагам, че дори щатската полиция не би могла да стори нищо по въпроса, а, капитане?
Родригес отговори с уморената усмивка на сериозен човек, който е принуден да се разправя с идиоти.
— Добър ден в този прекрасен следобед, доктор Трешър!
Трешър остави куфарчето и кафето си на масата пред единствения незает стол. Погледът му пробяга из стаята и се спря на окръжния прокурор.
— О, здравей, Шеридън! — възкликна не без изненада. — Захващаш се отрано с този, а?
— Имаш ли нещо интересно за нас, Уолтър?
— Всъщност, да. Поне една малка изненада.
В явен опит да задържи в свои ръце управлението на срещата, Родригес се захвана абсолютно ненужно да подклажда вече горящ огън:
— Слушайте, хора, виждам как можем да накараме закъснението на доктора да работи за нас. Досега слушахме резюме на събитията около откриването на тялото. Последният факт, който чух, засягаше пристигането на съдебния лекар на сцената. Ами — съдебният лекар тъкмо дойде тук — така че защо не включим неговия доклад директно в разказа?
— Страхотна идея! — отбеляза Клайн, без да сваля очи от Трешър.
Съдебният медик пък започна да говори, сякаш намерението му бе да направи изложението си в момента, в който пристигне:
— Ще получите пълния писмен доклад до седмица, господа. Днес — само голия скелет.
Ако забележката трябваше да мине за духовита, помисли си Гърни, то това определено остана неоценено. А може би я бе повтарял толкова често, че хората вече не й обръщаха внимание.
— Интересно убийство — продължи Трешър и се протегна за кафето си. Замислено отпи голяма глътка и върна чашата на масата. Гърни се усмихна. Този недодялан раздърпан мъж с пясъчноруса коса определено имаше усет към драматичното. — Нещата не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед. — Той направи пауза, докато не пролича, че стаята всеки момент ще избухне от напрежение: — Първоначалният оглед на разположението на тялото доведе до хипотезата, че причината за смъртта е прекъсването на сънната артерия чрез многобройни прорезни и прободни рани, причинени от счупена бутилка, по-късно открита на местопрестъплението. Резултатите от първоначалната аутопсия обаче показват, че причината за смъртта е прекъсването на сънната артерия от единичен куршум, изстрелян от близко разстояние във врата на жертвата. Раните от бутилката са били нанесени след изстрела и след като жертвата е паднала на земята. Има минимум четиринайсет прободни рани, може би максимум двайсет, някои от които са оставили парченца стъкло в меките тъкани на шията, а четири са пронизали изцяло вратните мускули и трахеята — и са излезли от другата страна на врата.