— Докторе — прекъсна го Клайн като малко момченце, което задава въпроси на Магьосника, — възможно ли е да се прецени точният интервал от време между изстрела и последвалите го промушвания?
Тонът на въпроса като че успокои Трешър.
— Ако времето между двете беше по-голямо и при условие, че и двата типа рани са кървили, щяхме да открием кръв в два различни стадия на съсирване. А в този случай ще кажа, че двата вида рани са възникнали в рамките на прекалено кратко време, така че подобно сравнение не може да бъде извършено. Можем да сме сигурни само, че интервалът е бил сравнително кратък. Но е прекалено трудно да се прецени дали става въпрос за десет секунди, или десет минути. Това е добър въпрос от гледна точка на патологията, впрочем — заключи той, като по този начин го разграничи от зададения от капитана.
Устните на последния потрепнаха.
— Ако това е всичко, което можете да ни съобщите към момента, докторе, няма да ви задържаме повече. Ще получа писмения ви доклад не по-късно от седмица, броено от днес, нали?
— Мисля, че точно това казах. — Трешър вдигна издутото си куфарче от масата, кимна на окръжния прокурор с тънка усмивка и излезе от стаята.
Глава 23
Безследно
— Току-що се отървахме от един патологичен проблем — заяви Родригес и огледа масата да види кой е оценил остроумието му.
Никой друг, освен двамата близнаци Круз явно не считаше за особено духовито да наречеш по този начин един патолог. Клайн прекъсна мълчанието с молба към Хардуик да продължи с описанието на местопрестъплението, което бе прекъснал при пристигането на съдебния лекар.
— Точно това мислех да направя, Шеридън! — заприглася му Родригес. — Хардуик, продължавай оттам, където спря — и се придържай към основните факти!
Предупреждението внушаваше, че по принцип това не е характерно за Хардуик. Гърни отбеляза предсказуемостта на различния тип отношение на капитана — враждебно към Хардуик, подмазваческо към Клайн, надуто като цяло.
Хардуик започна да говори забързано:
— Най-явната следа от убиеца бяха отпечатъците от стъпки, влизащи откъм предната порта на имота, продължаващи през паркинга покрай задната част на плевнята, където спираха при един градински стол…
— В снега? — учуди се Клайн.
— Правилно. Цигарени фасове бяха открити на земята пред стола.
— Седем — обади се червенокосата с лаптопа.
— Седем на брой — съгласи се Хардуик. — Стъпките продължаваха от стола…
— Извинете, детектив, но обичайно ли е за семейство Мелъри да държат градински стол навън на снега? — попита отново Клайн.
— Не, сър. Явно убиецът е донесъл стола със себе си.
— Донесъл го е със себе си?
Хардуик сви рамене.
Клайн поклати глава:
— Извинете ме, че ви прекъснах. Продължавайте, моля.
— Няма за какво да се извиняваш, Шеридън. Питай го за каквото си поискаш. Много от тези неща нямат никакъв смисъл и според мен — намеси се Родригес с поглед, който говореше, че не вижда смисъл и от Хардуик.
— Следите отиваха от стола до мястото на срещата с жертвата…
— Имате предвид мястото, където е убит Мелъри, нали така? — обади се Клайн.
— Да, сър. А оттам продължаваха през една пролука в плета към ливадата, пресичаха ливадата и навлизаха в гората, където накрая приключваха — на около осемстотин метра от къщата.
— Какво имате предвид под „приключваха“?
— Спираха. Не продължаваха нататък. Има една малка площ, където земята е утъпкана, като че лицето е останало там за известно време. Но повече стъпки няма, нито такива, които да се приближават, нито които да се отдалечават от мястото. Както чухте преди малко, обувките, оставили тези отпечатъци, са открити закачени на едно дърво в близост до края на следата; но няма никакъв белег или дори намек какво се е случило с онзи, който ги е носил.
Гърни наблюдаваше лицето на Клайн и видя смесицата от смайване и объркване, която го бе обзела заради неспособността му да види възможен отговор на загадката. Хардуик отвори уста, за да довърши разказа си, обаче червенокосата го прекъсна с тихия си, без определена модулация глас, който можеше да принадлежи с еднакъв успех и на мъж, и на жена: