— Към този момент трябва да кажем, че нарезите на подметките на тези обувки са съвместими с отпечатъците в снега. Дали в действителност те са ги оставили, ще бъде установено тепърва в лабораторията.
— Можете ли да се изкажете толкова категорично по отношение на отпечатъци в сняг? — поинтересува се Клайн.
— О, да — отговори му тя, проявявайки ентусиазъм за пръв път. — Отпечатъците в сняг са най-добрите. Когато снегът се слегне, той може да улови и най-фините детайли и да ги направи видими и с просто око. Никога не извършвайте убийство в снега.
— Ще го запомня — увери я Клайн. — Извинявам се за прекъсването, детектив. Моля, продължете.
— Вероятно сега е подходящ момент да започнем с изброяването на уликите, събрани досега. Ако вие нямате нищо против, капитане, разбира се.
На Гърни отново му направи впечатление фината подигравка, която трябваше да минава за проява на уважение.
— Приветствам всички неоспорими факти — даде разрешението си Родригес.
— Само да отворя файла — помоли червенокосата и натисна няколко клавиша. — В някакъв определен ред ли ги искате?
— Какво мислиш за подреждане според важността им?
Без да реагира на покровителствения тон на капитана, тя започна да чете от екрана:
— Улика номер едно — един градински стол от алуминиеви тръби и бели пластмасови ленти. Първоначалното тестване за несвойствени вещества разкри няколко квадратни милиметра Тайвек, защипани между седалката и една от облегалките за ръце.
— Имате предвид материала, с който се изолират къщи? — прекъсна я Клайн.
— Този материал не пропуска вода и по тази причина се използва при изолирането на шперплатови плоскости в строителството; той обаче се употребява и за доста други неща… например в облеклата за бояджии. Това е единственото чуждо тяло, единственият белег, че столът изобщо е бил използван.
— Няма отпечатъци, косми, пот, слюнка, нищо одраскано — въобще, само това ли е? — заразпитва Родригес, като че подозираше, че хората й не са огледали достатъчно усърдно.
— Няма отпечатъци, косми, пот, слюнка, одрасквания — но не бих казала, че няма нищо — поправи го тя, като пропусна тона му покрай ушите си. — Половината от лентите в седалката и облегалката са били подменени — всичките хоризонтални, по-точно.
— Нали каза, че никога не е бил ползван?
— Няма следи от употреба, но лентите определено са сменени.
— И каква, за бога, би могла да е причината за това?!
Гърни се изкуши да предложи един възможен отговор, но Хардуик го изпревари:
— Тя каза, че всички ленти са бели. Този тип столове обаче обикновено са с ленти в два цвята, които се редуват и застъпват и по този начин се получава шахматната шарка — например синьо и бяло или зелено и бяло, нещо такова. А пък той може би не е искал нищо цветно в стола.
Родригес направи физиономия — все едно обяснението бе стара дъвка, която нито може да сдъвче, нито да преглътне, а не иска и да изплюе.
— Продължавай, сержант Уиг. Трябва да прехвърлим още доста неща.
— Улика номер две — седем фаса от цигари „Марлборо“, по които също няма човешки следи.
Клайн се наведе напред.
— Няма остатъци от слюнка? Нито частични отпечатъци? Дори следа от потомастен секрет?
— Никакви.
— Това не е ли странно?
— Много. Предмет номер три — счупена бутилка от уиски, марка „Четири рози“.
— Не е цяла, така ли?
— Една голяма част, приблизително половин бутилка, не беше натрошена. От това и останалите парчета при възстановката се получава малко по-малко от две-трети от цяла бутилка.
— Пак ли без отпечатъци? — попита Родригес.
— Пак — което не е изненадващо, наистина, предвид липсата на такива по стола и цигарите. Беше открито още едно вещество, освен кръвта на жертвата — минимално количество почистващ препарат в една пукнатина на стъклото.
— Какво означава това?
— Присъствието на такъв препарат и липсата на част от бутилката предполагат, че тя е била счупена на друго място и измита, преди да бъде донесена на местопрестъплението.
— Тоест, обезумялото намушкване е било всъщност предварително обмислено — точно както и изстрелът, така ли?
— Така изглежда. Да продължавам ли?
— Моля — тросна се Родригес, заради което думата прозвуча грубо и рязко.