Родригес поклати глава.
— Ключът за разкриване на престъплението ще бъдат дисциплината на полицията, следването на правилата за действие и комуникацията.
— Залагам на градинския стол — прошепна Хардуик и намигна на Уиг.
Коментарът моментално предизвика реакция на лицето на капитана, но преди той да успее да каже нещо, вратата на залата се отвори и вътре влезе мъж, понесъл блестящ компютърен диск.
— Какво става? — сопна му се Родригес.
— Наредихте ми веднага да ви донеса резултатите от проверката за пръстови отпечатъци, ако се намерят такива, сър.
— И?
— Ами открихме — обясни човекът и вдигна диска. — Най-добре е да ги погледнете. Може би сержант Уиг ще… — и неуверено поднесе диска към лаптопа й.
Тя го постави на място и натисна няколко клавиша.
— Интересно — каза само.
— Прековски, би ли ми казал, ако обичаш, какво има?
— Креповски, сър.
— Моля?
— Казвам се Креповски.
— Добре, хубаво. А сега би ли ни обяснил дали открихте някакви отпечатъци?
Мъжът се прокашля:
— Ами — и да, и не — отвърна.
Родригес въздъхна:
— Имаш предвид, че са прекалено размазани, за да послужат за нещо ли?
— Много повече от просто размазани! — възкликна Креповски. — Всъщност това въобще не са отпечатъци.
— Ами какво са тогава?
— Предполагам, че могат да се нарекат петна. Изглежда, тоя тип е използвал пръстите си за писане — използвал е потомастния секрет на пръстите си вместо невидимо мастило.
— За да пише? Да пише какво?
— Съобщения, състоящи се от една дума. По една на гърба на всяко от стихотворенията, изпратени на жертвата. След като използвахме химикали и думите се появиха, ги заснехме и прехвърлихме изображенията на диск. Много ясно се вижда на екрана.
Със съвсем слаб намек, че се забавлява (бегла усмивка играеше по устните й), сержант Уиг бавно извърна лаптопа си, докато екранът застана точно срещу Родригес. На снимката се виждаха три листа хартия. Стихотворенията бяха захлупени върху масата, едно до друго според реда им на пристигане. На гърба на всеки от трите листа имаше по една-единствена дума, написана със зацапани ъгловати букви: „ТЪПИ ЗЛИ ЧЕНГЕТА“.
Глава 24
Престъплението на годината
— Какво, по дяволите…? — извикаха момчетата Круз и се надигнаха едновременно от местата си.
Родригес се намръщи.
— Мамка му! — викна и Клайн. — Това става все по-интересно с всяка изминала минута! Тоя тип ни обявява война!
— Явно е пълен лунатик — заключи Круз Едно.
— Умен, безмилостен лунатик, който иска да се сбори с полицията. — Личеше си, че Клайн е силно въодушевен от такова развитие.
— И сега какво? — зачуди се Круз Две (полицай Блат).
— И преди казах, че това престъпление вероятно ще привлече медийния интерес. Забравете какво казах — много по-голямо е! Това би могло да е престъплението на годината, а може би дори на десетилетието. Всеки елемент от този случай е магнит за медиите! — Очите на Клайн блестяха, докато преценяваше възможностите. Толкова силно се бе навел напред на стола си, че ребрата му опираха в масата. А после, също толкова внезапно, колкото се бе разпалил, ентусиазмът му бе потушен — той се облегна назад със замислено изражение, сякаш някаква лична аларма се бе включила и му бе напомнила, че убийството е нещо трагично и трябва да се държи по съответния начин. — Антиполицейският елемент би могъл да се окаже много важен — заключи трезво накрая.
— Няма никакво съмнение в това — подкрепи го Родригес. — Искам да знам дали някой от гостите е проявявал негативно отношение към полицията. Какво ще кажеш по въпроса, Хардуик?
Главният следовател се изсмя само веднъж — остро, късо, като излайване.