— Но — прекъсна го Клайн, — когато се е оказал в беда, именно към вас се е обърнал!
Гърни прецени израженията, които го заобикаляха и които разкриваха различни оттенъци на уважение и завист, и се замисли за изкусителната сила на прекалено опростения изказ. „Кърваво убийство на приятел на известно ченге“ моментално допадаше на онази част от мозъка, която обича анимационни филмчета и мрази сложните неща.
— Подозирам, че дойде при мен, тъй като бях единственото ченге, което познаваше.
Клайн явно не беше готов толкова лесно да се откаже от идеята си и вероятно щеше да се върне към нея по-късно, но засега реши да продължат нататък:
— Каквито и да са били в действителност отношенията ви, вашият контакт с жертвата ви разкрива гледна точка към събитията, каквато няма никой друг.
— Точно затова исках да е тук днес — заяви Родригес в характерния си „аз командвам тук“ стил.
Кратък изблик на смях излезе от гърлото на Хардуик, последван от шепот, който бе чут единствено от Гърни:
— Смяташе идеята за ужасна, преди Клайн да я хареса!
Родригес продължи:
— Според програмата, която определих, следват именно неговите показания. Освен това той ще отговори на въпросите, които ще изникнат — възможно е да са доста. За да избегнем други прекъсвания, нека направим петминутна почивка за освежаване.
— Което значи „Пикая на теб, Гърни“ — прошепна безтелесният глас на ухото му, който този път се изгуби в звука на отместваните назад столове.
Глава 25
Разказът на Гърни
Гърни имаше теория, според която в тоалетна мъжете се държаха сякаш се намират или в съблекалня, или в асансьор — тоест или свадливо и фамилиарно, или неловко и отчуждено. Това тук бе като тълпа в асансьор. Никой не проговори, преди да се върнат в заседателната зала.
— И как един тъй скромен човек се оказва толкова известен? — поинтересува се Клайн и се усмихна със заучен чар, който едновременно показваше и прикриваше леда зад него.
— Съвсем не съм толкова скромен, а и със сигурност не съм особено известен — опита се да се измъкне Гърни.
— Ако заемете местата си — рязко взе думата Родригес, — ще намерите пред себе си комплект от получените от жертвата съобщения. Така, докато свидетелят ни разказва за срещите си с жертвата, ще можете да си направите справка за съобщенията, които са обсъждали. — И с грубо кимване подкани Гърни: — Когато си готов.
Гърни вече не се учудваше на натрапчиво-досадното му поведение, но то не беше спряло да го дразни. Огледа насядалите край масата, като успя да срещне погледа на всички, освен на водача си, който шумно прехвърляше комплекта листове пред себе си, и на Щимел, сътрудника на окръжния прокурор, който пък се взираше в празното пространство като отдадена на размисъл жаба.
— Както спомена и капитанът, материалите са изобилни. Мисля, че ще е най-добре да ви разкажа накратко събитията в реда, в който се случиха, а вие да изчакате с въпросите, докато не завърша историята. — Видя главата на Родригес да се повдига. Той се канеше да възрази, но се отказа в момента, в който Клайн кимна одобрително на предложения план.
С характерния си ясен и сбит маниер (неведнъж му бяха казвали, че би могъл да преподава логика), в рамките на двайсет минути Гърни направи кратък преразказ на случилото се — започна с имейла на Мелъри с молбата да се видят, продължи със серията смущаващи бележки и реакцията на Мелъри и завърши с телефонното обаждане от убиеца и бележката в пощенската кутия (онази, в която се споменаваше числото деветнайсет).
Клайн през цялото време слушаше прехласнато и бе първият, който проговори в момента, в който Гърни млъкна:
— Каква епична история! Убиецът е бил обсебен от мисълта да отмъсти на Мелъри за нещо, сторено от него преди години, докато е бил пиян.
— Защо е чакал толкова време? — запита сержант Уиг, която Гърни намираше за все по-интересна след всяко нейно изказване.
Очите на Клайн блестяха от предвкусването на безбройните възможности.
— Може би Мелъри е разкрил нещо в книгите си. Възможно е чрез тях убиецът да е открил, че той е отговорен за трагичен инцидент, с който не го е свързвал преди. Или пък успехът на Мелъри е бил последната капка, нещото, което убиецът не е могъл да понесе. Или може би, както се казва в първата бележка, убиецът просто го е видял един ден на улицата, съвсем случайно. Старата тлееща омраза се е пробудила. Врагът попада на мерника и… бум!