— А какво ще ни кажете за фоновите шумове? — Клайн наистина бе заинтригуван.
Впрочем този въпрос живо интересуваше и Гърни. Той бе разпознал звука на преминаващи превозни средства, което значеше, че обаждането е било направено някъде на открито — може би натоварена улица или търговски център.
— Ще знаем повече, когато ги усилим през филтъра, но засега преценяваме, че има три типа звуци — самият разговор, шумът от уличното движение и бръмченето на някакъв двигател.
— Колко време ще отнеме филтрирането?
— Зависи от сложността на записаните данни — спокойно отговори Уиг. — Бих казала, от дванайсет до двайсет и четири часа.
— Направете ги дванайсет.
Последва неловко мълчание, за създаването на което Родригес имаше истински талант, след което Клайн отправи въпрос към всички присъстващи по принцип:
— А какво мислите за това с шепненето? Кой не е трябвало да чуе числото деветнайсет, избрано от Мелъри? — Той се обърна към Гърни: — Вие имате ли някаква представа?
— Не. Но силно се съмнявам, че има нещо общо с притеснението да не бъде чуто числото.
— И защо, ако не е тайна? — предизвика го Родригес.
— Защото шепненето не е най-добрият начин да се предпазиш да не те чуят — прошепна Гърни, за да подчертае думите си. Наистина се чуваше доста силно. — Това прилича на някои други странни елементи в случая.
— Като например какво? — настоя Родригес.
— Ами, например, защо в бележката не е казано със сигурност дали ще е през ноември, или през декември? Защо и пистолет, и счупена бутилка? На какво се дължи мистерията със следите от стъпки? И още един малък проблем, който никой не спомена — защо няма следи от животни?
— Какво? — Родригес буквално зяпна.
— Кеди Мелъри заяви, че тя и съпругът й са чули крясъците на някакви животни, които се биели зад къщата — това е причината той да слезе долу и да погледне през задната врата. Само че никъде в близост не бяха намерени животински следи — а те щяха да личат много добре в снега.
— Задънена улица! Не схващам какво общо въобще има наличието или отсъствието на следи от миещи мечки или за каквото там става въпрос!
— Господи! — подвикна Хардуик, като напълно игнорира Родригес и стрелна възхитена усмивка към Гърни. — Ти си напълно прав! Нямаше нито една драскотина по онзи сняг, която да не бе оставена от жертвата или от убиеца. Защо аз самият не го забелязах?
Клайн се обърна към Щимел:
— Никога не съм попадал на случай с толкова много улики, от които толкова малко да имат някакъв смисъл! — Той поклати главата си. — Не мога да разбера, как, за бога, убиецът е извършил това с числата? И защо на два пъти? — Погледна към Гърни. — Сигурни ли сте, че тези числа не са значели нищо за Мелъри?
— Около деветдесет процента — повече не си позволявам за каквото и да става въпрос.
— За да се върнем към цялостната картина — намеси се Родригес, — мислех си за онова, което спомена по-рано за мотива, Шеридън…
Мобилният телефон на Хардуик звънна. Той го извади от джоба си и го лепна на ухото си, преди Родригес да успее да се противопостави на това.
— Мамка му! — изпусна се, след като бе слушал не повече от десет секунди. — Сигурни ли сте? — Огледа масата и съобщи: — Няма куршум. Претърсили са всеки сантиметър от задната стена на къщата. Нищичко!
— Накарай ги да проверят във вътрешността на къщата — предложи Гърни.
— Е нали е стреляно отвън?
— Зная, но Мелъри вероятно не е затворил вратата след себе си. Един разтревожен човек в подобна ситуация би искал да е отворена. Кажете на лабораторните техници да изчислят възможните траектории и да проверят всяка вътрешна стена, която може да се е оказала на пътя на куршума.
Хардуик бързо предаде инструкциите и затвори.
— Добра идея — каза Клайн.
— Много добра — добави Уиг.
— А що се отнася до тези числа — внезапно смени темата Круз Две, — това със сигурност е някаква хипноза или ЕСВ, нали?
— Не мисля — отвърна му Гърни.
— Това трябва да е — какво друго би могло да бъде?!
Хардуик харесваше идеята точно колкото и Гърни и дори успя да го изпревари:
— Божичко, имаш ли представа кога за последно от щатската полиция са разследвали престъпление, в което е намесено загадъчно контролиране на ума?
— Ама той е знаел какво мисли човекът!