— Дейв, радвам се, че те хванах! Обажда се Шеридън Клайн. Надявам се да не прекъсвам вечерята.
— Какво мога да направя за вас?
— Минавам веднага на въпроса. Вярвам, че си от типа хора, с които мога да бъда напълно откровен. Познавам репутацията ти. Днес следобед те наблюдавах в действие и осъзнах причините да е такава. Бях впечатлен. Надявам се, че не те притеснявам.
Гърни се зачуди каква ли е целта на всичко това.
— Много сте мил.
— Не мил, съвсем не. Това е неоспоримата истина. Обаждам се, защото този случай просто плаче за някой с твоите способности, а аз с удоволствие бих се възползвал от таланта ти.
— Знаете, че се пенсионирах, нали?
— Така ми казаха. И съм сигурен, че да се върнеш към старата рутина е последното нещо, което би желал. Не предлагам нищо такова. Но имам усещането, че този случай ще е голям, много голям — и изключително ще съм доволен, ако имам достъп до твоето мислене.
— Не съм сигурен какво точно ме молите да направя.
— В идеалния случай — отговори Клайн, — бих искал да откриеш кой е убил Марк Мелъри.
— Това не е ли работа на екипа за криминални разследвания?
— Наистина, така е. И с малко късмет може даже да успеят да го направят.
— Но?
— Само че искам да увелича шансовете за успех. Този случай е твърде важен, за да го оставя на произвола на обичайната процедура. Искам асо в ръкава си.
— Не виждам как точно се вписвам в картинката.
— Не искаш да работиш за следователския екип? Не се притеснявай. Усетих, че Род съвсем не е твой тип човек. Не, ще докладваш лично на мен. Може да те запишем като временно изпълняващ длъжността следовател или консултант към моята канцелария.
— За колко от времето ми говорите?
— Това зависи от теб. — След като Гърни не отговори, той продължи: — Марк Мелъри трябва силно да ти се е възхищавал и да ти е вярвал. Помолил те е да му помогнеш да се справи с един хищник. Аз те моля за помощ, за да победя същия хищник. Дори и съвсем малко да ми дадеш, пак ще съм ти благодарен.
„Тоя тип е добър — помисли си Гърни, — идеално разбира и прилага искреното звучене.“ А на глас каза:
— Ще обсъдя въпроса със съпругата си. Ще ви се обадя утре сутрин. Дайте ми номер, на който да ви открия.
Усмивката в гласа стана по-осезаема.
— Ще ти дам домашния си номер. Имам чувството, че ставаш рано — също като мен. Обади ми се, по което искаш време след шест сутринта.
Когато се върна в кухнята, Маделайн още бе на масата, но настроението й се бе променило. Четеше „Таймс“. Той седна под прав ъгъл срещу нея, така че да е с лице към старата камина в стил „Франклин“. Загледа се натам, без да я вижда в действителност, и започна да масажира челото си, сякаш решението, което трябваше да вземе, бе мускулно схващане и масажът щеше да помогне.
— Не е толкова трудно, нали? — попита го Маделайн, без да вдига поглед от вестника си.
— Моля?
— Онова, за което мислиш.
— Окръжният прокурор настоява за помощта ми.
— А защо да не го прави?
— При нормални обстоятелства външен човек изобщо не би бил допуснат до случая.
— Само че ти не си просто някакъв външен човек, нали?
— Предполагам, че връзката ми с Мелъри променя нещата.
Тя отметна глава и го прониза с остър поглед.
— Много ме поласка — добави Гърни, като се опита да не звучи поласкан.
— По-вероятно е просто да е описал точно таланта ти.
— В сравнение с капитан Родригес всеки би изглеждал гений.
Тя се усмихна на необичайната му враждебност.
— Какво ти предложи?
— Картбланш всъщност. Да действам през неговата канцелария. Макар че ще трябва да съм изключително внимателен да не настъпя някого де. Казах му, че ще реша до утре сутрин.
— Ще решиш какво?
— Дали да приема, или не.
— Ти да не се шегуваш?
— Толкова ли е лоша идеята?
— Исках да кажа да не се шегуваш за това, че още не си решил?
— Много неща са заложени на карта.
— Повече, отколкото си мислиш — но въпреки това е ясно, че ще го направиш.
Тя се върна към вестника си.
— Какво имаш предвид — „повече, отколкото си мислиш“? — я попита след дълга минута мълчание.