Выбрать главу

— С нетърпение очаквам да го чуя — бе кроткият коментар на Гърни.

Но не беше достатъчно кротко, за да не го приеме Родригес като прикрита провокация. Не му беше нужна друга покана, за да разгласи вижданията си.

— Всички сме се втренчили в дървото. — Той говореше прекалено високо, като че стаята бе двойно по-голяма от офиса на Клайн. — И не виждаме гората!

— А гората е… — попита Клайн.

— Гората — това е големият въпрос: кой е имал възможност. Всички сме се оплели в теории за мотивите и извратените дребни детайли на начина, по който е извършено убийството. А пропускаме най-същественото — цяла къща, пълна с наркомани и всякакви престъпни отрепки, които са можели съвсем лесно да се доберат до жертвата.

Гърни се зачуди дали тази реакция се дължеше на това, че капитанът се чувства заплашен. Дали се страхуваше, че губи контрол върху случая, или имаше и още нещо?

— Какво предлагаш да се направи? — поинтересува се Клайн.

— Разпитваме отново всички гости. Ще проверим по-обстойно и миналото им… Ще изкараме кирливите ризи на тези надрусани откачалки! Казвам ви го още сега — някой от тях го е направил и е само въпрос на време да разберем точно кой.

— Ти какво мислиш, Дейв? — попита Клайн почти небрежно, сякаш се опитваше да скрие удоволствието си от това, че е успял да предизвика спор.

— Може да е полезно да се разпитат отново и да се провери миналото им — любезно отговори Гърни.

— Полезно, но не задължително?

— Няма как да знаем, преди да се направи. Ще е полезно да се разгледа и възможността за достъп до жертвата в по-широк план. Например странноприемници или мотели в непосредствена близост, които биха били точно толкова удобни, колкото и помещенията за гости на института.

— Мога да се обзаложа, че е един от гостите — отсече Родригес. — Когато изчезне плувец в море, пълно с акули, е ясно, че не е бил отвлечен от някой, минаващ с водни ски наблизо. — Той погледна свирепо към Гърни, приемайки за предизвикателство усмивката му. — Да бъдем реалисти!

— Ще проверим ли в околните мотели, Род? — попита Клайн.

— Ще търсим навсякъде.

— Добре. Дейв, има ли нещо друго в списъка ти с важни задачи?

— Нищо, което да не е задействано вече. В лабораторията работят по данните от кръвта; чужди влакна по и около жертвата; марка, разпространеност, характерни особености на ботушите; балистични съвпадения с куршума; анализират аудиозаписа на телефонния разговор на Мелъри с извършителя, със засилено внимание към страничните звуци, и търсят началната клетка на изходящото обаждане, ако е било от мобилен телефон; записи на разговорите по стационарен и мобилен телефон на настоящите гости; графологичен анализ на почерка върху бележките, плюс идентификация на хартията и мастилото; психологичен профил, базиран върху съобщенията и МО; повторна проверка на базата данни на ФБР за подобни заплашителни писма. Мисля, че това е всичко. Пропускам ли нещо, капитане?

Преди Родригес да отговори, а той, изглежда, не бързаше да го направи, асистентката на Клайн отвори вратата и влезе в офиса.

— Извинете ме, сър — каза тя с уважение, което явно беше специално за пред хората, — някоя си сержант Уиг е тук и иска да говори с капитана.

Родригес се намръщи.

— Кажете й да влезе — нареди Клайн.

Апетитът му за конфликти очевидно не бе заситен.

Безполовата червенокоса от срещата в центъра на БКР влезе. Беше облечена в същия обикновен син костюм и носеше същия лаптоп.

— Какво искаш, Уиг? — запита Родригес по-скоро с раздразнение, отколкото с любопитство.

— Открихме нещо, сър, което мисля, че ще ви заинтересува. Затова сметнах за най-добре направо да го донеса.

— Е?

— Отнася се за обувките, сър.

— Обувките ли?

— Туристическите обувки, закачени на дървото, сър.

— И какво за тях?

— Мога ли да го оставя на масичката за кафе? — попита Уиг, сочейки лаптопа.

Родригес погледна Клайн. Клайн кимна.

След трийсет секунди и няколко удара по клавиатурата пред тримата мъже на монитора изникнаха две снимки. Доколкото можеше да се прецени, това бяха съвсем еднакви отпечатъци от обувки.

— Тези вляво са действителните следи от местопрестъплението. Тези вдясно са отпечатъци, които ние направихме в същия сняг с обувките, намерени на дървото.