— Значи обувките, които са оставили следите, са същите, които намерихме на края на оставената в снега пътека. Нямаше нужда да идваш чак дотук, за да ни го съобщиш.
Гърни не се стърпя да го прекъсне.
— Мисля, че сержант Уиг е дошла да ни каже точно обратното.
— Искаш да кажеш, че обувките от дървото не са обувките, които е носел убиецът? — попита Клайн.
— Няма никаква логика! — раздразнено възкликна Родригес.
— В този случай няма почти нищо логично — контрира го Клайн. — Сержант?
— Обувките са същата марка, същият стил, същият размер. И двата чифта са чисто нови. Но определено са два отделни чифта. Снегът, особено сняг с температура, близка до точката на замръзване, дава отлична възможност за регистриране на детайли. Конкретната дребна характеристика в случая е ето тази малка деформация тук. — Тя посочи с остър молив към едно почти невидимо петънце на петата на обувката. Това бе снимката отдясно — на чифта от дървото. — Деформацията вероятно е производствена и се показва на всеки отпечатък, който направихме с тази обувка. Същевременно я няма на нито един отпечатък от намерените на местопрестъплението. Единственото правдоподобно обяснение е, че са направени от различни обувки.
— Със сигурност могат да се намерят и други обяснения — заяви Родригес.
— Какво имате предвид, сър?
— Просто посочвам вероятността, че нещо може би остава незабелязано.
Клайн се прокашля.
— В името на спора да предположим, че сержант Уиг е права и си имаме работа с два чифта — единият, носен от извършителя, а другият, останал закачен на дървото в края на пътечката. Какво, за бога, значи това? Какво ни говори?
Родригес гледаше сърдито в монитора.
— Не ни дава нито една полезна улика за залавянето на убиеца.
— Ти, Дейв, какво мислиш?
— На мен това ми говори същото, което и бележката, оставена върху тялото. Просто друг тип послание. И гласи: „Хвани ме, ако можеш, но едва ли — по-умен съм от теб“.
— Как, по дяволите, разбра това от наличието на втори чифт ботуши? — В гласа на Родригес се усещаше гняв.
Гърни отговори с измамливо спокойствие. Открай време така реагираше на гнева.
— Сами по себе си те нищо не ми говорят. Но ако ги прибавим към другите специфични детайли, цялата картина заприличва все повече на някаква сложна игра.
— Ако е игра, целта й е да ни отвлича вниманието. И успява — изсумтя подигравателно Родригес.
Гърни не отговори и Клайн го предизвика:
— Явно не си съгласен с това.
— Според мен играта не е само за отвличане на вниманието. Мисля, че в нея е целият смисъл.
Родригес стана от стола си възмутено:
— Ако нямаш повече нужда от мен, Шеридън, ще се връщам в офиса.
С мрачно изражение подаде ръка на Клайн и си тръгна. Клайн успешно прикри реакцията си на грубото му напускане.
— Е, кажи ми — попита той след малко, навеждайки се към Гърни, — какво не правим както трябва? Ясно е, че ти виждаш ситуацията по различен начин от Род.
Гърни сви рамене.
— Няма нищо лошо да се запознаем по-отблизо с гостите. В един момент и това трябва да се направи. Но капитанът има по-големи надежди от мен, че това ще доведе до арест.
— Ти смяташ, че това като цяло е загуба на време?
— Необходимо е да се направи — така се изключват варианти. Просто не мисля, че убиецът е някой от гостите. Капитанът продължава да изтъква предполагаемото удобство за убиеца да се намира в имота. А според мен би било неудобство — прекалено голям риск е да бъде видян при излизането или при връщането си в стаята. Твърде много улики има за прикриване. Къде би могъл да държи сгъваемия стол, ботушите, бутилката, оръжието? Този тип човек не би допуснал толкова рискове и усложнения.
Клайн повдигна вежда с любопитство, а Гърни продължи:
— Този тип е свръхорганизиран, по каквито и критерии да го преценява човек. Той обръща изключително внимание на детайлите.
— Говориш за неща като това да махне всички цветни ленти от сгъваемия стол, за да го направи целия бял и почти невидим на фона на снега?
— Да. Освен това действа много хладнокръвно, когато е под напрежение. Не е избягал от местопрестъплението, тръгнал си е с нормална стъпка. Отпечатъците от обувките от вътрешния двор към гората са толкова лежерни, че човек би си помислил, че е излязъл на разходка.