— Това да намушкаш брутално жертвата си със счупена бутилка от уиски не ми изглежда никак хладнокръвно.
— Ако се беше случило в някой бар, щеше да си прав. Но не забравяй, че бутилката е била предварително подготвена, дори е измита и изчистена от пръстовите отпечатъци. Бих казал, че признаците на ярост са планирани, както и всичко останало.
— Окей — съгласи се Клайн бавно. — Хладнокръвен, спокоен, организиран. Какво друго?
— Перфекционист в общуването. Начетен — с усет към езика и ритъма. Между нас да си остане, с риск за репутацията си, ще кажа, че стиховете му са твърде официални — по един доста странен начин. Бих го сравнил с фалшивата изтънченост, характерна за представителите на първото поколение.
— За какво говориш, по дяволите?
— Образовано дете на необразовани родители, което отчаяно желае да се отличи. Но както казах, това са просто догадки. Нямам никакви твърди доказателства.
— Нещо друго?
— Изглежда с кротък нрав, но е пълен с омраза отвътре.
— И не смяташ, че е някой от гостите?
— Не. От негова гледна точка предимството на по-голямата близост е значително по-маловажно от риска, който би поел в такъв случай.
— Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?
— О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.
Глава 28
Обратно на местопрестъплението
Пътят от офиса на Клайн минаваше през Пиъни, така че Гърни реши да се отбие в института. Като видя временната карта, която му бе дала секретарката на Клайн, полицаят на портата го пусна, без да задава въпроси. Докато вдишваше ледения въздух, Гърни се замисли, че денят зловещо напомня за сутринта след убийството. Снежната покривка, която почти се бе разтопила през изминалите дни, сега бе възстановена. Нощните ветрове, характерни за възвишенията Кетскилс, бяха направили пейзажа отново чисто бял.
Гърни реши да извърви отново маршрута на убиеца, като си мислеше, че може да забележи нещо, което бе пропуснал преди. Тръгна по алеята, прекоси паркинга и заобиколи плевнята, зад която бе открит столът. Огледа се наоколо, опитвайки се да разбере защо убиецът бе избрал да седи точно на това място. Концентрацията му бе нарушена от отварянето и захлопването на врата и рязък, познат глас:
— Боже господи! Трябва да извикаме военновъздушните сили да изравнят със земята това проклето място!
Гърни прецени, че е най-добре да разкрие присъствието си, затова се промуши през високия плет, който разделяше площадката около плевнята и патиото зад къщата. Сержант Хардуик и следовател Том Круз Блат го поздравиха с неодобрителни погледи.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — подвикна му Хардуик.
— Прикрепен съм временно към разследването от областния прокурор. Просто исках да хвърля още един поглед на местопрестъплението. Съжалявам, че ви прекъснах, но си помислих, че е по-добре да знаете, че съм тук.
— В храстите?
— Зад плевнята. Бях застанал на мястото, където е седял убиецът.
— Че защо?
— По-добрият въпрос е защо той е бил там?
Хардуик сви рамене.
— Спотайвал се е в сенките? Почивка за цигарка на скапания градински стол? Изчаквал е удобния момент?
— А какво прави момента удобен?
— Че какво значение има?
— Не съм сигурен. Но защо е чакал тук? И защо някой ще пристигне толкова рано, че да му се налага да носи стол със себе си?
— Може би е искал да изчака семейство Мелъри да заспят. Да наблюдава, докато всички светлини изгаснат?
— Според Кеди, Мелъри са си легнали и съответно угасили лампите часове преди телефонното обаждане, което ги е събудило. А то почти със сигурност е направено от убиеца — което означава, че е искал да са будни, не обратното. А пък ако е възнамерявал да разбере кога са изгасили лампите, защо е заел една от малкото позиции, откъдето прозорците на горните етажи не се виждат? Всъщност от този стол не е виждал почти нищо от къщата.
— Какво трябва да значи това, по дяволите?! — изрева Хардуик. Тонът му противоречеше на несигурния поглед, който го придружаваше.
— Означава, че или си имаме работа с много умен, много внимателен извършител, който страшно се е постарал да направи нещо напълно безсмислено, или означава това, че възстановката ни на случилото се тук е погрешна.