— Клиниката за душевноболни в Ню Джърси?
— Именно. С трайни увреждания е. Вземала е клубни наркотици — амфетамини и метамфетамини, кокаин. Изпържила си няколко вериги в мозъка и се опитала да убие майка си. Според Родригес всеки друг наркоман по света е отговорен за случилото се с нея. Не използва логика, когато става въпрос за това.
— И смята, че някой наркоман е убил Мелъри?
— Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.
Внезапен влажен повей на вятъра помете патиото. Дойде откъм покритата със сняг ливада. Гърни потрепери и пъхна по-дълбоко ръце в джобовете си.
— Мислех, че просто иска да впечатли Клайн.
— Това също. За такъв задник е наистина сложно устроен. Маниак на тема контрол. Малка амбициозна гадина. Изобщо не може да се разчита на него. Нито можеш да му вярваш. Никога не е сигурен. Обсебен е от идеята да накаже всички наркомани. Никак не ти се зарадва, между другото.
— Конкретна причина има ли?
— Не харесва отклонения от обичайната процедура. Не харесва умници. Не понася някой да е по-близък с Клайн от него самия. Кой знае какво още, по дяволите!
— Не звучи като идеална настройка на ума за онзи, който води разследването.
— Аха, кажи нещо за чудесния свят на наказателното право, с което да ме изненадаш! Обаче това, че някой е проклет задник, не значи непременно, че винаги греши.
Гърни обмисли тази Хардуикова мъдрост, без да я коментира, след което отново смени темата:
— Това, че сте се съсредоточили върху гостите, означава ли, че пренебрегвате другите възможности?
— Например кои?
— Като това да поговорите с хората в района. Мотели, странноприемници, хотелчета…
— Не пренебрегваме нищо. — Хардуик изведнъж се настрои отбранително. — Близките къщи не са кой знае колко, не повече от десетина на пътя от селото до института… Посетихме семействата още през първите двайсет и четири часа. Не получихме и грам полезна информация. Никой нищо не е чул, нито видял, още по-малко пък помни. Никакви непознати лица, странни шумове, коли в необичаен час, нищо извън обичайното. Двама души мислят, че са чули койоти. Други двама споменаха за крясък на бухал.
— По кое време?
— По кое време кое?
— Крясъкът на бухала.
— Нямам никаква идея, защото не помнеха. Към полунощ беше най-доброто им предположение.
— Сградите с квартири?
— Моля?
— Някой провери ли квартирите и въобще местата, където може да се отседне?
— Има един мотел точно след селото — западнало място, в което отсядат ловци. Било е празно през онази нощ. В радиус от четири-пет километра има само още два подходящи за престой хотела, които предлагат и закуска. Единият е затворен през зимата. В другия, ако си спомням правилно, е била заета само една стая през нощта на убийството — някакъв любител-орнитолог и майка му.
— И е наблюдавал птици през ноември?!
— И на мен ми се стори странно, затова проверих няколко сайта за любителите на птици. Явно сериозните предпочитат зимата — дърветата нямат листа, съответно видимостта е по-добра, а пък има много фазани, сови, яребици, синигери, дрън-дрън.
— Говори ли с хората?
— Говорих с един от собствениците — двойка педали с глупави имена. Не научих нищо полезно.
— Глупави имена?
— Да, единият се казва Пийчпит6 или нещо подобно.
— Пийчпит?
— Нещо такова. Всъщност, не, Плъмстоун7, така беше. Пол Плъмстоун. Можеш ли да повярваш?!
— Някой говорил ли е с любителите на птици?
— Мисля, че са си тръгнали, преди Блат да отиде там, но няма да се подпиша под това твърдение.
— И никой не ги е проследил?
— Божичко! Че какво изобщо ще знаят те за това? Ако искаш да отидеш при Пийчпитови, моля, заповядай! Името на мястото е „Лаврите“ и се намира на около два километра и половина надолу по планината от института. Имам определен брой хора, с които разполагам за този случай, и не мога да губя времето им в преследване на всеки жив човек, минал през Пиъни!
— Правилно.
Отговорът на Гърни беше неясен в най-добрия случай, но явно поуспокои Хардуик, защото той добави с почти сърдечен тон:
— И като говорим за заетост на служителите, трябва да се връщам на работа. Ти какво каза, че правиш тук?
— Реших, че ако се поразходя отново из имението, може да ми хрумне нещо.