— Идеалният противник — отговори му тя.
— Моля?
— Идеалният противник.
— Какво означава това?
— Ти обичаш загадките. Той също. Брак, благословен в небесата.
— Или в ада?
— Няма значение. Между другото, нещо не е наред в тези бележки.
— Не е наред… какво?
Маделайн имаше навика да пропуска съществена част от асоциативната верига, довела я до даден извод, като по този начин го оставяше далеч назад.
— Бележките, които ми показа — от убиеца до Мелъри. Първите две, после стихотворенията… опитвах се да се сетя какво пише във всяка една от тях.
— И?
— И доста се затрудних, макар че имам добра памет. После разбрах каква е причината. В тях нямаше нищо реално.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма нищо определено и недвусмислено. Не се споменава какво в действителност е извършил Мелъри, нито кого е наранил. А защо е толкова неясно написано? Няма имена, дати, места — никакви конкретни препратки към каквото и да било. Не е ли твърде странно?
— Числата шестстотин петдесет и осем и деветнайсет си бяха съвсем конкретни.
— Но не са означавали нищо за Мелъри, освен факта, че за тях се е сетил. А това трябва да е някакъв номер.
— Ако е така, то аз не успявам да разкрия как се прави фокусът.
— О, ще успееш. Много си добър в това да свързваш точките на скрита картинка. — Тя се прозя. — Няма по-добър от теб. — В гласа й не се долавяше ирония.
Той продължи да лежи в тъмното до нея, като си позволи да се отпусне за кратко и да се порадва на похвалата й. А после умът му започна неспокойно да рови из бележките на убиеца, да оглежда отново използвания език в светлината на наблюдението, което бе направила.
— Бяха достатъчно конкретни, за да изкарат акъла на Мелъри — каза накрая.
Тя въздъхна сънливо:
— Или напротив — достатъчно неясни.
— Какво значи това?
— Не зная. Може да не е имало истинско събитие, за което да се изразява конкретно.
— Но ако Мелъри не е сторил нищо, защо беше убит?
Тя издаде особен гърлен звук, тих еквивалент на свиването на рамене.
— Наистина не знам. Просто ми е ясно, че нещо не е наред с тези бележки. Време е да заспиваме отново.
Глава 30
Изумрудената къщичка
Събуди се на развиделяване, като се чувстваше по-добре, отколкото му се бе случвало от седмици или дори месеци. Може и да бе преувеличено да се каже, че с обяснението на загадката с обувките първата плочка от доминото е паднала. Именно такова бе и усещането му, докато шофираше на изток през окръга, право към изгряващото слънце, на път към хотела край „Филчърс Бруук Роуд“ в Пиъни.
Хрумна му, че с това да разпитва „педалите“, без да го координира с канцеларията на Клайн или с екипа за криминални разследвания, може би надскача леко правомощията си. Но пък какво, по дяволите — нека го плеснат през пръстите по-късно, ако искат. Щеше да оцелее.
Освен това си помисли, че нещата започват да се подреждат, както той иска.
Когато до отбивката за „Филчърс Бруук“ оставаше по-малко от километър и половина, телефонът му звънна. Обаждаше се Елън Ракоф:
— Окръжният прокурор Клайн получи новини, които иска да сподели с вас. Каза да ви предам, че сержант Уиг от лабораторията е филтрирала записа на телефонното обаждане от убиеца, направен от Марк Мелъри. Наясно ли сте за какво става въпрос?
— Да — отвърна Гърни, като си припомни престорения глас и Мелъри, който си намисля числото деветнайсет. А малко след това открива номера в писмото, което убиецът бе оставил в пощенската му кутия.
— В доклада на сержант Уиг пише, че според анализа на звуковите вълни, фоновите шумове от автомобилно движение са презаписани.
— Бихте ли повторили?
— Според Уиг на касетата са генерирани два типа звуци. Гласът на говорещия и фоновият шум от мотор — със сигурност от работещ автомобилен двигател — са първично генерирани. Това означава, че са реални звуци, произведени в момента на обаждането. Но останалите фонови шумове, които първично са били от преминаващи превозни средства, са второ поколение. Тоест, произведени са от запис, пуснат по време на обаждането. Слушате ли ме, детектив?