— На вас, хора — много ясно! Нали дойдохте.
— Обадили сте се на полицейското управление в Пиъни?
— Е, определено не се обадих на чикагското полицейско управление!
— В момента имаме два отделни проблема, господин Уелстоун. От управлението в Пиъни със сигурност ще се свържат с вас заради кражбата. Но не заради нея съм тук. Разследвам съвсем различен случай, във връзка с който трябва да ви задам няколко въпроса. Онзи ден тук е идвал един детектив от щатската полиция, на когото господин Плъмстоун е съобщил, че при вас са отсядали двама любители-орнитолози — един мъж и майка му.
— Точно той е!
— Кой?
— Онзи, дето ми открадна рубинените пантофки!
— Любителят на птиците е откраднал пантофките ви?
— Любител на птици, взломаджия, крадлив малък негодник — да, точно той!
— А каква е причината, поради която не сте споменали за това на следователя от щатската полиция?
— Не му казах, защото не знаех! Нали ви обясних, че установих липсата едва тази сутрин!
— Тоест, не сте влизали в къщата, откакто мъжът и майка му са се отрегистрирали?
— „Отрегистрирали“ е твърде официално. Те просто са си тръгнали по някое време през деня. Престоят им беше предплатен, така че в действителност нямаше нужда от такава процедура. Тук се стремим към определен тип цивилизованост, което означава, че не държим на подобни формалности. Точно заради това предателството на доверието ни е толкова оскърбително! — Уелстоун за малко щеше да се задави от жлъч, докато описваше тази наглост.
— Нормално ли е да чакате толкова време, преди…
— Преди да оправим стаята ли? За този сезон — да. Ноември е най-слабият ни месец. Следващата резервация за Изумрудената къщичка е за седмицата около Коледа.
— Мъжът от БКР не е огледал къщата, така ли?
— Мъжът от БКР?
— Детективът от Бюрото за криминални разследвания, който е идвал преди два дни.
— А! Ами, той е говорил с господин Плъмстоун, не с мен.
— А кой точно е господин Плъмстоун?
— Това е наистина много добър въпрос! Въпрос, който аз самият си задавам от известно време — произнесе това със силна горчивина, после поклати глава. — Съжалявам, не бива да позволявам на такива странични емоционални проблеми да се намесват в официалната работа на полицията. Пол Плъмстоун е моят бизнес партньор, с него сме собственици на „Лаврите“. Или поне сме такива в момента.
— Разбирам — увери го Гърни. — Но да се върнем на въпроса. Следователят провери ли къщичката?
— Че защо да го прави? Имам предвид, че той бе тук заради онази ужасяваща случка в института горе в планината — искаше да разбере дали сме виждали някакви подозрителни лица, спотайващи се наоколо. Пол — господин Плъмстоун — му съобщил, че не сме, така че той си тръгнал.
— Не е настоял да му дадете някаква по-подробна информация за тези любители на птиците?
— Орнитолозите? Не, разбира се, че не!
— „Разбира се, че не“?
— Майката е полуинвалид, а синът, макар че се оказа крадец, надали е от типа хора, които биха спретнали подобно клане.
— А какъв тип човек е?
— Бих казал, че е крехък. Определено крехък, чувствителен мъж. Срамежлив.
— Бихте ли го определили като гей?
Уелстоун се замисли.
— Интересен въпрос. Почти винаги съм сигурен — усещам го някак — но в този случай не мога да кажа. Останах с впечатлението, че иска да ме остави с впечатлението, че е гей. Но… в това няма много смисъл, нали?
„Не и ако цялата личност е роля?“ — помисли си Гърни.
— Освен крехък и срамежлив как бихте го описали?
— Крадлив!
— Искам да кажа, чисто физически.
Уелстоун се намръщи.
— Имаше мустаци. Цветни очила.
— Цветни?
— Като слънчеви — стъклата им бяха толкова тъмни, че очите му изобщо не можеха да се различат. Много мразя да говоря с някого, ако не виждам очите му, а вие? Но все пак пропускаха достатъчно светлина, за да ги носи на закрито.
— Нещо друго?
— Вълнена шапка — като тези, перуанските, които се нахлупват ниско и закриват челото и ушите — също шал и огромно палто.
— И откъде си направихте извода, че е „крехък“?
В гримасата на Уелстоун към мръщенето се добави смайване.
— Всъщност… от гласа му? От поведението? Знаете ли, наистина не съм сигурен. Единственото, което си спомням, че видях — наистина видях — беше голямо пухкаво палто, шапка, слънчеви очила и мустаци. — Очите му се разшириха от обида. — Смятате, че е било маскировка?