— Израснах недалеч оттук — на Сити Айлънд.
— Вярно ли?! Мислех, че сте от северната част на щата.
— Понастоящем — отвърна Гърни.
Чу колко временно звучи изразът, който бе избрал и осъзна, че не трябва да използва точно него пред Маделайн.
— Е, още си е същата гадна малка колония от бунгала. При прилив и синьо небе човек почти би могъл да си помисли, че се намира на истински плаж. А после идва отливът, тинята смърди и си припомняш, че си в Бронкс.
— Така е — съгласи се Гърни.
Пет минути по-късно намалиха и след малко спряха на прашна уличка, точно срещу пролука в метална ограда, силно напомняща на онази около църковния паркинг. Надписана с боя табела на оградата оповестяваше, че това е клуб „Флаундър Бийч“ и паркирането става само с разрешение. Спретната редичка дупки от куршуми почти бе срязала знака през средата.
Споменът за купона отпреди три десетилетия нахлу в ума на Гърни. Той се зачуди дали това е същият вход, който бе използвал тогава. Ясно помнеше лицето на момичето, чийто рожден ден празнуваха — дебело девойче с две опашки и шини на зъбите.
— Най-добре да паркирам тук — заяви Клам, като отново намекваше за невъзможните за преминаване улици на мърлявия район. — Надявам се да нямате нищо против да походим пеша.
— Божичко, за колко стар ме мислиш?
Клам отвърна с особен смях и въпрос за отклоняване на вниманието, докато слизаха от колата:
— От колко време сте полицай?
Нямаше особено желание да обсъжда пенсионирането си и специалното временно назначение, така че просто каза:
— Двайсет и пет години.
— Това е шантав случай — заяви Клам, като че ли подобна забележка бе естествено продължение на казаното. — Не става дума само за раните от нож. Има още нещо.
— Сигурни ли сте, че са рани от нож?
— Защо питате?
— В нашия случай е счупена бутилка — счупена бутилка от уиски. Открихте ли някакво оръжие?
— Не. Един тип от съдебна медицина каза „вероятно рани от нож“… обаче двустранни, като от кама. Предполагам, че и остро парче стъкло би могло да направи подобни разрези. И някак назад, като че ги е блокирало нещо. Още нямаме доклада от аутопсията. Но, както казвах, не е само това. Съпругата… не знам, има нещо сбъркано в нея.
— В какъв смисъл сбъркано?
— В какъв ли не! Първо, тя е някаква религиозна откачалка. Всъщност именно това е алибито й. Била на молитвена сбирка.
Гърни сви рамене.
— Нещо друго?
— Взема много сериозни лекарства. Пие разни силни хапчета, за да не забравя, че именно това е родната й планета.
— Надявам се да продължава все така да си ги пие. Нещо друго да те притеснява в нея?
— Ооо, да! — възкликна Клам, като спря на средата на тясната уличка, по която вървяха и която приличаше повече на пътечка, отколкото на улица. — Лъже за нещо. — Очите му се присвиха, сякаш го боляха. — Има нещо, което не ни казва. Или може би онова, което ни казва, са пълни глупости. А може би и двете. Това е къщата. — Клам посочи едно тумбесто бунгало вляво от тях. Беше отдалечено от улицата на около три метра. Олющената му боя беше отровнозелена. Вратата пък бе в червеникавокафяво. Гърни си помисли, че цветът е като на засъхнала кръв. Жълта полицейска лента, прикрепена към преносими подпори, ограждаше малкия занемарен имот. Трябваше му само джувката отпред, за да се превърне в идеалния подарък — само че от ада.
Клам почука на вратата.
— А, има още нещо — сети се той. — Тя е огромна.
— Огромна?
— Ще разберете.
Предупреждението не успя да подготви Гърни за жената, която отвори вратата. Тя тежеше над 140 килограма, ръцете й бяха като бедрата на нормален човек. Изглеждаше не на място в малката къщичка. А детинското личице върху това туловище изглеждаше още по-нелепо. Огромно, неуравновесено и замаяно дете. Късата й черна коса бе разделена и сресана на път като на малко момиченце.
— Мога ли да ви помогна? — попита ги тя, макар да изглеждаше като последния човек на земята, от когото можеш да очакваш помощ.
— Здравейте, госпожо Шмит, аз съм детектив Клам. Помните ли ме?
— Здравейте — произнесе думата, като че я четеше от разговорник на чужд език.
— Бях тук вчера.
— Спомням си.
— Трябва да ви зададем още няколко въпроса.
— Искате да знаете нещо повече за Албърт?