Барнаби седна и се облегна, наблюдавайки реакцията на екипа. На него лично тези разкрития му действаха потискащо. Не беше от хората, които изпитват удоволствие от усложненията, ей така, заради самото усложнение — Никълъс лично се убеди в това, когато се опита да учи тъста си да играе шах.
Полицай Одри Бриърли започна да приглажда лъскавата си коса — нервен навик, който предхождаше изказването й пред хора.
— Но защо му е на човек да измисля куп лъжи за себе си, сър?
— Добър въпрос.
— Проверихме ли в данъчните регистри? — попита инспектор Мередит.
— Да — отвърна Барнаби с леден поглед. — Няма го там.
— Не и с това име — добави Одри.
— Именно, фактът, че се оказва толкова трудно да го засечем, подсказва, че името е фалшиво. И може да не е единственият му псевдоним.
— Ами ако е решил да зареже всичко и да се покрие — предположи Трой. — Да му е дотежало от жена и деца и да се е чупил. Или да е двуженец.
— А дали сте се замисляли над…
Инспектор Мередит, който не бе изчакал Трой да се доизкаже, се облегна в стола си. Кръстоса крака, облечени в елегантни панталони, и наведе глава, сякаш благодареше на музата си за последното си вдъхновение. Ако сега събере върховете на пръстите си, помисли Барнаби, и облегне брадичка на тях, лично ще ида и ще заблъскам главата му в пода, докато му разбия черепа.
— Възможността — продължи инспекторът — да сме попаднали на официална промяна на самоличността. Ако Хадли е бил някакъв важен информатор, може пълната промяна на местоживеенето, абсолютно ново минало и самоличност да са били част от сделката. Имам връзки в Министерството на вътрешните работи и с удоволствие бих…
— Ще го имам предвид.
Барнаби имаше бегла представа колко скъпо струваха подобни начинания и подозираше, че бяха много рядка практика. Освен това знаеше, че Министерството на вътрешните работи ревниво пази подобни сведения в тайна. Все пак тази хипотеза не можеше да бъде напълно изключена. Само дето му се искаше някой друг да се беше сетил за нея.
— Навярно Дженингс ще може да запълни някои празноти в информацията, сър — обади се младши детектив Уилоуби. — Възнамерявате ли скоро да го обявите за издирване чрез медиите?
— Мисля да изчакаме още двайсет и четири часа, но ако дотогава не открием някаква следа от него или колата му, ще трябва да го обявим. — Барнаби се изправи. — Така. Ако това е всичко…
Оглеждайки хората си, главният инспектор забеляза как инспектор Мередит внезапно се намръщи и погледът му стана напрегнат, сякаш му бе хрумнала идея.
— Е, инспекторе? — подкани го Барнаби.
— Моля?
— Малките сиви клетчици май пак работят извънредно? — Един-двама подмазвачи изхихикаха и Барнаби се укори за дребнавия начин, по който се заяждаше с инспектора. Какво беше виновен Мередит, че системата произвеждаше в чин инспектор завършилите виеше образование само след четири години служба, а скъсващите се от работа, интелигентни полицаи трябваше да чакат петнайсет години, докато стигнат до този чин. Той изцеди язвителността от гласа си, преди да продължи:
— Нещо ви хрумна, струва ми се?
— Не, сър.
В този момент в залата влезе нощната смяна. Барнаби огледа бюрото си и тръгна към вратата, а мислите му вече се насочиха към предстоящите удоволствия в кухнята у дома. Ще наситни подправките и гъбите, тъничко ще нареже и дробчето. Чаша вино, докато работи. Какво по-хубаво от това?
Пое към паркинга покрай прозорците на заседателната зала и надникна вътре. Инспектор Мередит още беше там, напълно погълнат от заниманието си. Пръстите му бързо се движеха по клавиатурата, а змийската му глава не помръдваше, докато напрегнато и внимателно се взираше в монитора пред себе си.
Хектор в действие
Браян нацупено побутваше мюслито и настърганата ябълка в чинията си. Беше прекарал отвратителна нощ и сега му предстоеше също толкова отвратителен и гаден ден. По прозорците на кухнята яростно плющеше дъжд, а в градината дървета и храсти се огъваха под напора на силния вятър.
Уморен от безсъние и кошмари, Браян седеше на пейката, прикрепена за масата. Всъщност не седеше като хората, ами се бе отпуснал изгърбен — поза, която моментално би предизвикала конско на тема правилен седеж, ако някой друг от семейството се бе разплул така на масата.