За кой ли път прехвърляше през ума си всичко станало в „Куори Котиджис“, преди да си тръгне оттам, куцайки. Въображението му отдавна бе пренаписало някои от най-важните моменти, но останалите недокоснати бяха достатъчни, за да вгорчат до известна степен спомените му.
Но той се опита да не мисли постоянно за тях. Пък и нещата можеха да се оправят. Все пак им беше за първи път. Съвсем нормално бе да има известна несръчност. Ама сега, като знаеше вече какво иска Еди, какво я възбужда, всичко ще се промени. Загледан в потъмнелите вече резенчета плод в чинията пред себе си, Браян мислено възстанови ябълката. И тя моментално се преобрази в млечнобяла гърда с малиново зърно.
Пламнал от похот, той нервно се размърда напред-назад и кисело се вгледа в жена си в другия край на стаята — сериозна и развлечена. Как му се искаше да не вижда подпухналото й лице. И увисналите й цици с ръждивокафяви ореоли, и големите й стъпала. Мили боже! Как беше възможно жена с крака като на Олив Ойл да носи четирийсети номер обувки? Съсипа се с този брак, ей богу, погуби се с тази жена. Обрече се да хвърля бисерите на своя интелект и талант пред такава неопитна и проста особа.
Браян изобщо не се съмняваше в кого се крие главната вина за неудачите му предната вечер. Ясно му беше защо бе реагирал като ученик от пуританско семейство, когато най-сетне бе усетил в обятията си толкова дълго бленуваното момиче, запалило най-горещите му фантазии.
Една по-чувствителна жена, по-отзивчива грижовна съпруга щеше да намери начин да развие сексуалността на съпруга си. Щеше да му разкрие тайните на плътското познание, та нали всяка жена носи в кръвта си уменията от харема?
О! Защо се остави родителите му да го убедят да постъпи „правилно“? Защо не намери смелост да изчезне и да зареже Сю и детето й да се оправят сами? Други мъже как го правят? Том Картър сигурно така щеше да постъпи. А за Нашийника и Дензъл да не говорим.
Поне да оценяваха саможертвата му. А то? Сю го възприемаше, като че й е вързан в кърпа, и харчеше пари, сякаш той ги печаташе в бараката на двора. Манд, която беше доста сладка като малка, сега почти не му говореше, а ако случайно си отвореше устата, беше, за да му мрънка, че не бил като някой си, наречен „бащата на Трикси“, който я пускал навън по всяко време, карал ягуар кабрио и изглеждал като Джейсън Пристли.
Браян пъхна възглавничка в празнотата под дъното на панталоните си и се опита да се намести по-удобно. Мисълта за следващата среща с Еди го изпълваше с мъчително безпокойство. Нямаха репетиция, нямаха и час по английски днес, така че, ако не я потърси или ако, чудо на чудесата, тя не го потърси, щяха да се видят чак другата седмица. Не можеше да издържи дотогава.
Недоумяваше какво ли ще стане, като се видят. Тя навярно ще е малко притеснена и ще се срамува да говори за станалото. Или пък ще изгаря от желание, като снощи, и няма да има търпение да си уговорят нова среща. Следващия път ще я заведе на някое наистина луксозно място. В хотел край реката например. Ще пият по нещо, после ще хапнат…
Вече започваха да избледняват неприятните аспекти от първата им среща (мизерната обстановка, неудържимото разпиляване на Клептъново семе, гениталиите му, опаковани сякаш с бодлива тел). И студенината на Еди, след като свършиха, която тогава го бе наранила, всъщност беше съвсем разбираема. Колко ли е чакала това първо сливане. Естествено е да се затвори в черупката си след неговото неадекватно представяне, да се предпази от нова болка и унижение.
Как можа да му пипне брадата!
Браян излезе от унеса си и се видя втренчен в някаква черна утайка на дъното на чашата си.
— Какво, по дяволите, е това?
— Кое?
— Тая мътилка.
— Преминало е през филтъра.
— Но ние не правим кафе с филтър — бавно и високо занарежда той. — Използваме кафемашина с цедка. Кафемашина. С цедка. — И за да подчертае казаното, повдигна машинката във въздуха.
— Ами ти нали пиеш само костариканско. А в магазина имаше само ситно смляно.
Спокойно, Браян, спокойно. Тя е просто неспасяема. Брой до десет.
— Не пречи, ако не го разбъркваш.
— Как, за бога, успя да завършиш учителския колеж, умът ми не го побира. — Той изля гъстата тъмна течност върху мюслито и бутна всичко настрани.