— Но ти трябва да я напуснеш.
— Да. Имам планове. Помниш ли ония обяви, за които ти споменах… в „Лейди“? Ще започна да отговарям. Само че мога ли да давам твоя адрес? Не искам Хонория да разбере.
— Можеш, разбира се. — Сю изведнъж си представи самотното бъдеще и безутешна тъга засенчи лицето й.
— Не гледай така тъжно, миличка. Ще си пишем. Непрекъснато.
— Да.
— А и често ще се връщам. Да навестявам Ралф.
Няколко часа по-късно, докато чакаше госпожа Лидиърд да пристигне в кабинета му, Барнаби реши да нахвърли някои бележки във връзка с предстоящия разговор. Не да формулира самите въпроси, а по-скоро само да ги набележи. Можеше да бъде безмилостно настъпателен, когато се налагаше спешно да притисне някого, но предпочиташе да работи без предварителни ограничения, дори да минава по леко заобиколил пътища, хвърляйки мрежите си нашироко. Посетителите му често напускаха кабинета след доста умел разпит с чувството, че просто са си поговорили с приятен събеседник.
В работата си Барнаби проявяваше търпение, напомнящо търпението, с което хищниците дебнат пред бърлогата на своята плячка. Освен това имаше вродено любопитство към хората, за разлика от Трой, който се интересуваше от даден човек не заради самия него, а единствено заради ползата, която можеше да извлече за постигане на целите си. Методът на Барнаби даваше резултати. Хората споделяха неща, които не са имали намерение да му казват. Понякога даваха сведения, които не са подозирали, че знаят.
Одри Бриърли надникна през вратата да го попита дали иска нещо за пиене. Почти в същия момент се появи сержант Трой с госпожа Лидиърд. Барнаби поръча две чаши чай и изключи звука на телефона. Трой бързо схвана, че е излишен, и отиде в заседателната зала.
Главният инспектор закачи палтото на Ейми и й предложи най-удобния стол. После, вместо да отиде зад бюрото си, седна на канапето. Двамата разбъркаха мълчаливо захарта в чашите. Ейми оглеждаше наоколо със срамежливо любопитство.
— Това е само един неофициален разговор, госпожо Лидиърд. Понеже онзи ден не можахме да поговорим.
— Да, за съжаление, Хонория… — Ейми замлъкна, съзнавайки, че щеше да прояви нелоялност пред непознати. Отпи от чая. — Превъзходен е. Благодаря.
— Всъщност исках да ви попитам — продължи разговора Барнаби, след като и двамата изпиха чая си — за вашите впечатления от онази последна вечер в „Плоувърс Рест“. Приятно ли прекарахте например.
— О, да! — възкликна Ейми. — Беше невероятно да се запозная с истински писател.
Тя разпалено възхваляваше (също като госпожа Клептън, спомни си Барнаби) любезността на Дженингс, желанието му да помогне и очевидния искрен интерес, които проявил към постигнатото от членовете на кръжеца.
— Не ми се искаше да свършва. Мисля, че на всички ни подейства въодушевяващо.
— Забелязахте ли дали господин Хадли бе доволен от вечерта?
— Трудно е да се каже. Той беше доста мълчалив. — Ейми внимателно остави чашата с чинийката на килима. — Горкият човек.
— Знаете ли, че двамата с Макс Дженингс са се познавали отпреди?
— Да. Рекс казал на Сю. Бил смазан от случилото се. Изпитвал чувство за вина. Вие… Такова… Оневинихте ли вече Макс… Ако е невинен, Рекс би се почувствал много по-добре. Да знае, че… имам предвид… — гласът на Ейми заглъхна. Надяваше се да не е извършила някоя наказуема простъпка, задавайки този въпрос.
— Проблемът ще се реши, убеден съм. — Барнаби се усмихна, за да успокои страховете й. — След сбирката, доколкото разбрах, вие и госпожица Лидиърд сте се прибрали направо вкъщи.
— Да. Аз направих по едно мляко с какао, после се качих горе да поработя над книгата си. Хонория отнесе нейната в кабинета.
— Вашата книга за какво е?
— Ами… — Ейми се изчерви от притеснение и същевременно от удоволствие от проявения интерес. — За какво ли не? Висши финанси, наркотрафик, любовни драми, безценна черна руска перла, отвлечено подхвърлено дете.
— Звучи завладяващо.
— На това разчитам.
Вече поуспокоена, Ейми се облегна по-удобно на стола си. Барнаби забеляза, че носи същите протъркани панталони и жилетка на пеперуди, с които бе облечена и онзи ден. Ботушите й бяха доста износени и един от шевовете бе тръгнал да се разшива. Зачуди се какво ли е финансовото й положение. Доста рисково, щом е готова да живее в „Грешъм Хаус“.