И макар тези необичайни физически усещания да преминаха само след секунди, това беше достатъчно да го накара като по чудо да се съсредоточи върху целомъдрената част от менюто. В резултат сега в стомаха му нашироко се бе разположила яйчена салата, порцийка диетично кисело мляко и парченце обезмаслен кашкавал, който и на вид, и на вкус наподобяваше жълт каучук. (Сега поне знаеше какво няма да яде през Великите пости.) С това бе хапнал и две филийки хрупкав черен хляб, който не беше нито хрупкав, нито приличаше на хляб. По-скоро на подгизнали трици, слепени с мехурчета въздух. Производителят му спокойно можеше да бъде даден под съд за нарушаване Закона за защита на потребителя.
— Добре ли сте, шефе? — Трой се отлепи от бюрото на Одри Бриърли и бавно се приближи. Бе вдигнал леко вежди в израз на умерен интерес към очаквания отговор — всъщност проява на загриженост, колкото и да не личеше, но на повече от това не бе и способен.
— Не ставай глупав.
— Лошо храносмилане ли пак?
— Човек трябва да е ял нещо, за да има проблеми с храносмилането, сержант.
Трой се засмя с безгрижието, характерно за младите, здрави и стройни хора.
— Много хитро. Дано да не го забравя. Ще го кажа на Морийн.
— Сигурно всяка вечер с нетърпение те чака да се прибереш, а, Гавин?
— Да, мисля, че да. Макар че обикновено ме подхваща от вратата, задето не се връщам от работа направо у дома.
И Трой като повечето си колеги разпускаше, след като свърши смяната му, на по няколко бири в Полицейския клуб.
— А би трябвало да ми е благодарна. Толкова пъти съм се опитвал да й обясня. Ако отнеса всичкия стрес и напрежението от работата вкъщи, бързо-бързо ще започне да се оплаква. Не знам… — Завъртя един стол и се настани удобно. — Жени. Още не съм влязъл и тя започва. Обикновено ме юрка да свърша нещо. Кога най-сетне ще оправя кранчето в банята или кухненския шкаф, или лампата на стълбището? Направо ме побърква през почивния ми ден. А на мен ми се иска само да се наспя. След като съм измил и лъснал колата де. Човек не смее да си отвори очите. Щом помръдна с клепачи и тя започва. Последният хит е на тема защо никога не разговарям с нея. Викам й: никога не разговарям с теб, Морийн, защото изобщо не мога да взема думата.
Усетил липсата на интерес от другата страна на бюрото, Трой попита дали е изникнало нещо интересно от разговора с госпожа Лидиърд.
— Тогава нищо не ми направи впечатление. Но след като тя си тръгна, останах с чувството, че бе казала нещо, което прозвуча фалшиво. Не твърдя непременно, че е излъгала, а само че имаше някакво разминаване. И сега се каня да си прочета бележките.
Едва бе затворил уста след последната си дума, телефонът иззвъня и последвалият разговор заличи всички мисли за казаното от Ейми.
Барманът Гари Бригс не беше сигурен дали си струва да го безпокои с информацията, която може да добави към споделеното от колегите му, но все пак решил, че би могло и да е важно — видял интересуващата ги жена на няколко пъти да напуска паркинга на хотела с черна „Селика“. Барнаби го попита дали е забелязал кой е бил зад волана тогава.
— Тя.
— Сигурен ли сте? Ако става въпрос за същата кола, за която си мисля, би трябвало да е била с тъмни стъкла.
— Точно така. Виждал съм я да влиза и да излиза. Винаги сама. — Думите му бяха посрещнати с мълчание и човекът добави със съжаление:
— Казах ви, че не е кой знае какво.
Главният инспектор му поблагодари и затвори телефона. Сержант Трой го бе слушал внимателно, наведен леко напред с ръце върху коленете.
— Значи е използвала колата му — заключи той. — Което значи, че не е била случайно срещната куртизанка.
— Намери ми, ако обичаш, показанията на Лора Хътън.
Леко озадачен, Трой извади искания документ. Барнаби бързо го прочете и набра телефонния й номер. Тя вдигна моментално и помоли да му се обади след малко.
— В момента имам посещение на брокер.
— Ще ви отнема само секунда, госпожо Хътън. Става дума за вечерта, когато сте видели онази жена в „Плоувърс Рест“. Помните ли?
— Господи, човече, помня, разбира се.
— Исках да ви питам — започна Барнаби и хвърли поглед на показанията пред себе си, — сигурна ли сте, че е почукала на вратата?