— И затова не е отишъл в участъка в Ъксбридж да докладва за кражбата.
— Но Лора Хътън не каза ли, че жената почукала на вратата и някой й отворил?
— Според мен това е допълнителна предпазна мярка. Макар да е било късно и таксито да го е оставило направо пред къщата, щом е слязъл от колата, сигурно се е почувствал безкрайно уязвим. Халогенните лампи там са ужасно силни. Ами ако точно тогава някой е решил да се поразходи? Или пък наднича през дантелените си завеси?
— Или пък, както се оказва накрая, го дебне иззад храстите.
— Като видиш човек да чука на входната врата на някоя къща и после влиза вътре, нормално е да си помислиш, че са му отворили. Но сега знаем, че госпожа Хътън всъщност не е видяла кой е отворил вратата.
— Чакайте малко… — Трой отново изкриви лице, този път в опит да се съсредоточи. — Тя не каза ли, че видяла жената и Хадли през прозореца? Да пият вино или нещо такова?
— Не. Видяла е само жената.
— Но Хадли едва ли е вдигал наздравица сам със себе си.
— Аз пък мисля, че точно това е направил. Над камината има огледало. Защо да не е вдигнал чаша, за да се поздрави за успешното си прибиране вкъщи?
— Да бе. Всъщност… — Трой се отказа от изречението, но кимна в знак, че му е станало ясно. В интерес на истината и на него, като си купи на старо своя форд „Сиера Коси“, му се беше случвало неведнъж, докато го маже с паста и го лъска, да вдига леденостудена бира и да намига на скапания от умора тип в страничното огледало. Друга мисъл измести приятния спомен.
— Нищо чудно, че жената напомняла на Лора Хътън за някого. Приличала е на Хадли, а не на рисунката. Но ако всичко това се е случило вечерта преди убийството, къде са се дянали смахнатите дрехи?
— Вероятно в куфара.
— Опа! — тихо възкликна Трой. Мозъкът му заработи на пълни обороти. — Ето защо скринът е бил винаги заключен.
— Предполагам.
— Но… не и когато е бил убит?
— Едно от нещата, които открих при разговорите с Къли, е, че нуждата да се обличаш в женски дрехи се засилва в периоди на силен стрес. А Хадли, както знаем, е изживял точно такава криза непосредствено преди да умре.
— Значи… тъкмо се е канел да си навлече труфилата и са го прекъснали… — Думите се сипеха една след друга. Трой се изправи и се заразхожда толкова въодушевен от новия сценарий, колкото беше скептичен преди минути към него. — Което обяснява защо е бил съблечен, но не си е сложил пижамата. Един момент обаче — дали би му дошло наум изобщо да го направи, докато все още има някой у тях?
— Бих казал, не. Но да не забравяме, че двамата с Дженингс се познават от много отдавна. Може пък тези неприятности в миналото, за които е споменал Хадли, да са свързани именно с това нещо.
— Ами ако Дженингс го е заплашвал да го издаде?
— Едва ли. Какво би постигнал? Хадли не върши нищо противозаконно.
— Вярно. Най-много да започнат да го гледат странно в селото и той да се върне в Лондон. Там, ако ще да чукаш златната си рибка, на никого не му пука. Дори и така да е — Трой престана да се разхожда и отново седна, — тия партакеши трябва да са свързани по някакъв начин със станалото. Иначе защо убиецът ще си прави труда да ги взема?
— Ами ако не ги е изнесъл убиецът?
Трой зяпна към шефа си озадачен.
— Че кой би могъл да е, дявол да го вземе?
— Ами, да речем, някой, който го е обичал.
— Не ви разбирам.
— И не е искал да му се подиграват и да му се присмиват дори след смъртта.
— Лора?
— Това е единственото име, което ми идва наум. Не е изключено, въпреки че тя отрича, след като е видяла как странно се държи през цялата вечер, да се е върнала в къщата да провери дали е добре.
— И го е намерила мъртъв, дрехите пръснати наоколо… Възможно е. Господи!
Трой прокара пръсти през косата си няколко пъти, и то толкова енергично, че тя щръкна наелектризирана.
— Всеки път, щом открием нещо по този случай, става по-лошо вместо обратното. Сега имаме поне двама Хадлиевци, като и двамата изглеждат абсолютно нереални. Дали не е бил душевноболен, как мислите?
— Не знам.
— Случва се. Гледах един филм за жена, която се изживяваше като три отделни личности. Нито една от трите нямаше представа какво правят другите.
— Знам точно как са се чувствали — заяви Барнаби.
Сю се върна вкъщи след работа и на черджето пред прага намери писмо. Пликът не беше много чист, капакът му беше скъсан и залепен с тиксо. Отпред с молив бе написано „За Браян“.