— Кога му казахте, че пишете?
— Не му казах. Не разбирате ли… — Дженингс забеляза иронията и отвращението, изписани по лицето на Барнаби, и започна пламенно да се оправдава: — Джералд просто щеше да млъкне. За първи път разкриваше истината за живота си. Едва ли трябва да ви казвам колко важна бе за него тази стъпка, колко благотворно можеше да му подейства.
— Според мен това до голяма степен зависи от почтеността на този, който го слуша — сухо вметна главният инспектор. — И как е била използвана получената информация. А вие сте замисляли предателство от такъв мащаб, че…
— Нямате право да говорите така! Нямах такива намерения. Не и тогава. Даже се опитах да го убедя да се подложи на психотерапия. Познавах някои отлични специалисти, които можеше да си позволи.
— И как реагира той на вашето предложение?
— Ужасно се разстрои. Заяви, че му е абсолютно невъзможно да сподели с някой друг всичко това. На мен ми разказал само защото не искал да ме загуби като приятел.
Пренаписах тетрадките си, за да се получи роман. Стана доста бързо. Помнех всяка подробност и бележките ми бяха пълни с живот. Нямах търпение да се прибера след работа и да седна пред пишещата машина. Още не бях написал и половината и вече бях убеден, че книгата ще пожъне успех. Реших да опипам почвата при Джералд. Споменах, че след срещите ни съм нахвърлял някои бележки — ей така, за да ми напомнят, — и го попитах дали има нещо против. Той веднага поиска да ги види. Дадох му една от тетрадките, а на следващата ни среща ми съобщи, че я е изгорил.
— Значи сте знаели колко емоционално би реагирал.
— Да.
— И ви е било ясно, че не трябва да публикувате книгата?
— Лесно е да се каже. Вижте — цялото му същество се напрегна. От желанието да обясни, да ги убеди. — Нямаше как да бъде свързан с тази книга. Всички имена бях променил. И…
— Не си ли търсите остроумно оправдание, господин Дженингс? Всичко звучи много логично, но кражбата си е кражба.
— Писателите цял живот крадат. Разговори, жестове, случки, шеги. Ние сме абсолютно неморални. Дори крадем един от друг. И на това в киното му викат проява на уважение.
— Много изтънчен аргумент, убеден съм, но фактът си е факт — откраднали сте неговата история.
— Историята принадлежи на този, който може да я разкаже. — Започна да не го свърта на едно място от раздразнение. Беше очевидно, че полага усилия да запази учтивия тон, но въпреки това все повече звучеше като учител, изправен пред особено тъп ученик. — Джералд нямаше нито талант, нито въображение. Щеше да опропасти прекрасната приказка. Да я съсипе. „Далечни хълмове“ го направи известен. Ако може да съществува анонимна слава.
Барнаби не отговори. Теорията на Дженингс му се струваше приемлива, колкото и ужасно да звучеше, и същевременно лукава и безчестна. Трой обаче не само се беше ориентирал вече в играта, но и видя шанс да се разпише в резултата.
— А на мен ми се струва, сър, при цялото ми уважение, че сам себе си сте направили известен с „Далечни хълмове“.
— И кога в крайна сметка му казахте? — попита главният инспектор.
— Така и не му казах. Опитах. Много пъти. Но все не ми достигаше смелост.
— Защо ли не се изненадвам?
— Накрая му изпратих едно пилотно копие по куриер.
— Мили боже, човече!
— Придружено с писмо, разбира се, в което му обяснявах защо съм го направил, както обясних и на вас. Молех го да се опита да ме разбере. Очаквах до час да се появи на прага ми — побеснял от гняв или готов на самоубийство. Но той не дойде. Обадих му се, никой не вдигна. Реших, че може да е заминал нанякъде за уикенда. Честно казано, нямах нищо против да отложа ужасния момент. Но след десетина дни започнах да се тревожа и отидох у тях. Портиерът ми съобщи, че Джералд на бърза ръка си събрал багажа и напуснал. „Духна“ — бе буквалният му израз. Мебелите бяха откарани в склад, нямаше адрес, на който предстои да бъдат преместени. Повече не го видях, до миналата седмица.
— Но сигурно сте се опитали да го откриете?
— Да, разбира се. Пуснах обяви в „Таймс“, дори в „Гей Таймс“, в „Телеграф“, „Индипендънт“. Даже си мислех да наема частен детектив, но това ми заприлича малко на преследване. По-късно открих, че е бил в един хотел съвсем наблизо.