— Мислете каквото искате. Аз бях дотук.
— Има още няколко въпроса…
— Скапан съм. Все едно да пришпорвате мъртъв кон, Барнаби.
— Знаехте ли, че Хадли е бил женен?
— Женен? — Изненадата и неверието посъживиха малко Дженингс. — Невъзможно.
— В хола му има снимка от сватбата.
— Не я видях.
— Махнал я е, преди да отидете.
— Сигурно е била фалшива. Реквизит за по-голяма убедителност на измисления му живот. И къде би трябвало да е госпожата сега.
— Починала от левкемия.
— Много удобно.
— Според господин Хадли точно преди да се премести да живее в селото, тоест през 1982 година.
— Точно тогава се запознах с него.
Главният инспектор се поздрави за решението си да не губи времето на екипа в търсене на брачното свидетелство на Хадли или подробности около смъртта на Грейс. Казаното от Дженингс, освен това обясняваше защо убитият е можел така лесно да говори за този уж болезнен епизод от живота си.
— Затова е скрил снимката, предполагам — продължи Дженингс. — Защото можех да го разоблича в лъжа.
— Вероятно. Вторият въпрос, който бих искал да изясня, е малко по-сложен. Имаме основание да смятаме, че от време на време Хадли се е преобличал в женски дрехи. И се появявал на обществени места в този вид. Да знаете нещо за това?
— Виж ти! — Но още щом възкликна, клатейки отрицателно глава, Барнаби разбра, че Дженингс няма да остане само с този отговор. — Макар че… веднъж говорих с един приятел, психолог, за Джералд — без да споменавам имена, разбира се — и той ми зададе същия въпрос: дали фалшивата самоличност на уважаван държавен служител е единствената, която този мъж възприема? Каза, че когато човек живее в лъжа от такъв мащаб и до такава степен, той е подложен на огромно напрежение и че такива хора често изпитват отчаяна нужда да избягат. И понеже връщането към истинската самоличност е психологически опасно, те си създават трета, обикновено съвсем различна от първите две. Приятелят ми, разбира се, използваше по-натруфена терминология, но смисълът горе-долу беше такъв.
Барнаби кимна. Като се има предвид, че обсъждаха поведение, което повечето хора биха сметнали за съвършено ненормално, хипотезата изглеждаше съвсем приемлива. Някой влезе да вдигне подноса с чай и попита имат ли нужда от още нещо. Барнаби отказа, изправи се и отиде до прозореца. Открехна го и пое студения нощен въздух. Сякаш в отговор на това Дженингс също се надигна. Станало късно и дали би могъл да си вземе палтото.
— За съжаление, и дума не може да става да си отидете вкъщи тази нощ, господин Дженингс.
Дженингс го изгледа изумен.
— Ще ме задържите тук ли?
— Точно така, сър.
— Нямате право. Трябва да ми предявите обвинение или да ме пуснете.
— Вижда се, че не пишете криминални романи, господин Дженингс — забеляза сержант Трой. Свали облечените си в черна кожа крака на пода. Гневът на хората от средната класа, предизвикан от случаите, когато силите на реда имаха възможност да оставят настрана кадифената ръкавица, винаги го развеселяваше. — Можем да ви задържим до трийсет и шест часа. И да поискаме удължаване на времето при необходимост. Става дума за сериозно престъпление.
Дженингс потъна в стола си. Беше като парализиран от удар и мърмореше нещо, което Трой не успя да чуе. Помоли го да повтори и съвсем не бе изненадан от думите му.
— Промених решението си — заяви Дженингс. — Искам да се обадя на адвоката си.
На лов с пълно бойно снаряжение
Започваше нова седмица и времето коренно се промени. Стана по-топло, заръмя ситен дъжд. Гаден ден, както казват в Сафолк. Когато Трой влезе в кабинета, Барнаби говореше по телефона. Сержантът моментално разбра какво става. Позна по лицето на шефа — безизразно, излъчващо пълно самообладание; и по отговорите — само каквито трябва, макар да си го налагаше с известно усилие.
— Известно ми е, сър… Да, тази сутрин отново ще разговарям с него… Трудно е да се каже на този етап… За съжаление, не… Естествено… Вече съм го направил… Всички се надяваме, убеден съм… Не. Поне засега не мога да предложа нищо обосновано… Опитвам се…
Трой чу как събеседникът на началника му тресна слушалката на другия край на линията. А Барнаби затвори телефона без видимо раздразнение.