По-късно, когато остана насаме със себе си в спалнята, Браян положи неистови усилия да се освободи от страха и погнусата, които го бяха погълнали като тресавище и му пречеха да мисли ясно. Оказа се неимоверно трудно, защото вероятно подсъзнателно вече бе стигнал до заключението, до което неизбежно би го довела една трезва преценка на ситуацията.
И през цялото време превърташе през ума си случилото се онази вечер в „Куори Котиджис“. Все се виждаше като през окуляр на камера как пие, как се перчи из стаята, играе с тялото си с любовна страст. Сигурно бяха припаднали от смях, докато са го снимали как се бори с дънките си.
Мисълта го доведе до най-важния въпрос: кои бяха „те“? Някой се беше скрил със или без — о, боже, дано да е без — знанието на Еди. Снимките отново изникнаха пред очите му. С лъжливото насилие, неописуемата сквернота. Това не бяха обикновени снимки. Бяха някак замъглени и едноизмерни, сякаш някой бе снимал телевизионен екран. И хартията, на която бяха отпечатани, беше необичайна.
Браян не знаеше дали е хубаво или лошо, че в плика нямаше писмо, указания или някакво известие. Във всички филми, в които се говореше за изнудване, потърпевшият винаги получаваше строги указания да стои до телефона и в никакъв случай да не се обръща за помощ към полицията.
Мъчителите на Браян нямаше защо да се тревожат за това. Само при мисълта за официално дознание червата му, и без това вече омекнали, започваха да се бунтуват. Призля му, стана му студено, изпълваше го гняв. Макар и възпитаван да потиска всяка емоция и особено чувствата с антисоциален характер, Браян се разплака, смазан от усещане за безизходност.
Накрая избърса лицето си, подсуши брадата. Беше близо шест часът. Не можеше повече да седи тук, нито да слезе долу да вечеря и да гледа телевизия, после да си легне и да лежи, и да лежи. Щеше да се побърка. Трябваше да направи нещо. Да вземе отново в ръце нещастната си съдба, колкото и краткотрайно и измамно да е това. Нахлузи старото яке, което използваше, за да мие колата, и шапката ушанка, хукна надолу по стълбите, викна нещо неразбираемо, на Манди през вратата на хола и изхвърча навън.
Бе тъмно и мъгливо. По замръзналата земя кънтяха стъпки от крака, чиито собственици след малко изникваха от мъглата и почти моментално се стопяваха отново в нея. По улиците пъплеха коли, шофьорите се взираха за познати ориентири, за да се доберат до вкъщи. Светлините около Площада бяха като бледи размазани петънца, увиснали във въздуха. А луната приличаше на мръсен леден диск.
Браян се изненада от бързината и увереността, с която краката му го отведоха до „Куори Котиджис“. Само веднъж се спъна и падна в канавката. И в това видя такава символика, олицетворяваща цялата трагична ситуация, че едва не заплака пак.
Щом съзря неясните очертания на къщите, Браян забави крачка и внимателно приближи мястото, където си мислеше, че е оградата. Лампите в дома на семейство Картър светеха. Разделените на малки правоъгълници прозорци сияеха. Четири правоъгълни жълти очи го наблюдаваха през гъстата мъгла. Съседната къща беше тъмна.
Браян си спомни как беше стоял тук преди двайсет и четири часа, не, излъга — двайсет и един. Вълнението, което бе изпитвал тогава, бледнееше пред безнадеждната слабост на духа и ужасното виене на свят, от които му прилошаваше сега. Устата му се изпълни с кисела течност и той я изплю в носната си кърпа. Тихо, да не обезпокои кучето.
Нямаше ни най-малка представа за какво бе дошъл тук. Еди би трябвало да си е вкъщи, ако си е дошла с училищния автобус, както обикновено. Том също. Ами оная културистка, майка им? Конънка Варварката?
Колко малко всъщност зная за навиците в това семейство, помисли си Браян. Ходи ли на работа майката на Еди? Или е жертва на рецесията и е останала без работа? Дали пък подобно нещастие не се криеше зад това, което той бе принуден да възприема като извратена пародия на любовен флирт? И ако е така, значи е направено за пари, за какво друго?
Идеята моментално го накара да се почувства по-добре. Би могъл да разбере, ако зад всичко това стои инстинктът за самосъхранение. По-лесно му бе да приеме такъв мотив, отколкото, че се бяха подиграли с него ей така, за спорта, без никаква причина. Беше му ясно как се е появила мисълта, че интересът му към дъщерята на госпожа Картър е, да речем, малко по-личен, отколкото би трябвало да е, строго погледнато.
Възможно е например да е допуснал някой път, въпреки постоянната си бдителност, да свали маската на професионален режисьор. Каквато е умна и наблюдателна, Еди сигурно е забелязала и Браян си представи как се е похвалила след това — напълно разбираемо.