— Ще си развалиш вечерята — обади се Сю, кимайки към покрит с чиста кърпа поднос.
Манди мразеше да се храни с родителите си. Преди няколко години бе поискала да й разрешат да яде само в стаята си. Браян и Сю като никога се обединиха и отказаха. Манди просто спря да яде въобще (откъде можеха да знаят, че си купува, проси или краде храна извън къщи). Издържаха три дни, после, изплашени да не се разболее от анорексия, се предадоха. Сега Манди си взе три палачинки.
— Нямаш нужда от…
— Остави момичето на мира.
Манди изчезна в съседната стая и пусна телевизора. Сю попи водата от сушилката за съдове, замислена за предстоящата сбирка. Как ли изглежда Макс Дженингс? Досега не беше срещала истински писател, макар веднъж да бе присъствала на представянето на последния бестселър на ирландската писателка Мейв Бинчи, която раздаваше автографи. Сю не можеше да си позволи да купи книгата, затова стоя отстрани и гледа как щастливците се редят на опашка за подписа й. Наблюдаваше как Мейв усмихната питаше купувача за името и пишеше лично послание в подадения й екземпляр на „Големият бук“.
На Сю много й се искаше да отиде при нея. Да я попита как е започнала. Какво е чувството, когато за първи път продадеш нещо. Откъде черпи идеите си. Накрая толкова дълго стоя в книжарницата, че всички започнаха да я зяпат. Почувствала ужасно неудобство, Сю купи книга с меки корици с парите, които пазеше за нови четки.
Качи се на една чамова пейка, за да отвори шкафчето над нишата за сухи закуски и да вземе оттам глазираната торта от моркови.
— Ама че подмилкване. — Браян би се ужасил, ако знаеше, че мнението му по въпроса не се различава особено от това на Хонория. — И за какво, питам аз? Заради някакъв си драскач, за когото почти никой не е чувал.
— Книгите му се купуват.
— Купуват ги, защото не са ги чели. Ако бяха ги чели, нямаше да е така.
— Е, да.
— Къде тръгна сега?
— Да си сложа малко грим.
— Трябва да сме там след пет минути, нали?
— Но ти каза…
— ПЕТ, пет.
Браян сърдито изгледа дългурестата, по-прегърбена фигура на жена си. Когато удари седем часът, а нея все още я нямаше, той си сложи шапката, ръкавиците и излезе, блъсвайки шумно вратата след себе си.
Рекс отвори на Макс Дженингс и моментално реши, че Джералд няма от какво да се страхува. Този човек излъчваше такава топлота, такава непосредственост и искрено приятелско чувство. Дори когато се озова лице в лице с напълно непознат и по физиономията му се изписа известна изненада, пак запази приятната си усмивка. Рекс се представи.
— Джералд е горе. — Пое палтото на госта, направено от камилска вълна, но леко и меко като от коприна. — Но съм упълномощен, както се казва, да ви предложа питие.
— Колко мило. — Погледна към наредените на шкафа напитки, от които липсваше една гарафа, и към тежкия поднос с различни бутилки вина и концентрати. — Тоник, ако обичате.
— С лед и лимон?
Замислен дали този избор означава, че Макс е излекуван алкохолик (всъщност надявайки се да е така), Рекс размаха щипките за лед. Гостът се държеше съвсем непринудено, почти като у дома си. Разхождаше се из стаята, докосваше това-онова, разглеждаше картини и снимки, накланяше глава настрани, за да чете заглавията на книгите.
Рекс забеляза, че снимката от сватбата на Джералд не е на мястото си, и мисълта му трескаво заработи. Докато открие лимон и го нареже, вече бе намерил обяснение за тази маневра. Неприятностите в миналото, за които спомена Джералд, очевидно са били свързани с Грейс. И двамата са я обичали, но тя, решавайки, че е разгадала желанието на сърцето си, се омъжва за Джералд. Уви, при една случайна среща с Макс след време разбира грешката си. Ала вече е било твърде късно, защото коварна болест трагично изцеждала живота от тялото й.
Рекс подаде чашата с тоник, опитвайки се да гледа със съчувствие и разбиране, без обаче да издава прекалено своята осведоменост. Макс се бе разположил удобно в един фотьойл, отправи поглед към дългата ниска масичка, отрупана с храна.
— Надявам се, че не очаквате от мен да изям всичко това.
— Мили боже, не — засмя се Рекс. — Другите ще дойдат всеки момент. — Опа, Макс знае, че сбирката започва от осем, сети се Рекс. С какво ли не трябваше да се съобразява човек, когато играе роля. За миг изпита съчувствие към Хиената, което го наведе на мисълта, че би могъл да се възползва от положението и да зададе някой и друг въпрос на Макс. Или пък няма да е учтиво. Ами, защо не?