От вас искам да се опитате да вникнете във вече казаното, да видите какво се спотайва зад него. Привидно искрените реплики понякога крият нещо по-сложно. Сравнете версиите на различните хора за едно и също събитие. И пипайте внимателно. Петима от шестте човека, с които ще разговаряте, не са извършили нищо противозаконно.
Не беше необходимо да уточнява, че и шестимата можеха да се окажат невинни. Всеки знаеше колко е истинското месо в чинията.
— Освен това бих искал да съберете информация за деня преди сбирката, който досега не е бил щателно проучен. Може да се е случило нещо необичайно, което обаче никой не е сметнал за нужно да спомене.
Тук униформен сержант се намеси с въпроса дали е решено вече какво ще правят с Макс Дженингс.
— Ще бъде освободен малко по-късно тази сутрин. Нямам причина да го задържам.
— Извинете, сър, но се питах — започна инспектор Мередит, учтив и превзет, като излязъл от комедия за периода на Реставрацията.
— Да?
— Снощи преглеждах показанията на Клептън от двата разговора с него. — (Ами браво на теб, Иън.) — Бих ли могъл да попитам дали вие лично имате някаква представа какво е правил той между единайсет и дванайсет в нощта на убийството?
— Според сержант Трой се е мотал около къща в селото, където живее една от ученичките му.
— Разбирам. Благодаря, сър.
Мередит имаше невероятната способност да изписва с абсолютна точност мислите си върху лицето, без да помръдне и мускул. В този момент на физиономията му се четеше: „Трябваше да го кажете, без да ви питат. Кой сега крие информация от другите?“
— Споменато е в бележка, приложена в папката, сър — уточни Трой с ледена учтивост.
След като оперативните работници тръгнаха по задачи, Барнаби се оттегли на бюрото си в дъното на залата. Нямаше нужда да търси тишина и спокойствие в кабинета си. Телефоните, които така оглушително звъняха само преди седем дни, сега рядко се обаждаха. Понякога се случваше някой да използва компютър, но по-скоро за справки, отколкото за да добавя нова информация. Поне две трети от машините не работеха. Виждаше се, че работата замира — процес нормален и носещ удовлетворение при успешно завършване на следствието, но потискащ и тягостен в обратния случай.
Барнаби включи своя монитор и изкара на екрана сваления текст от записа на разговора с Ейми Лидиърд. Но едва бе започнал да го чете и се обадиха от полицията в Дъблин. Това се случваше доста често. Контактът с Ирландия беше почти ежедневен, често във връзка с движението на известни терористи или заподозрени. Но сега обаждането бе в отговор на молбата на Барнаби, който бе поискал сведения за бившия приятел и сводник на Лиъм Ханлън.
Накратко, информацията за Конър Нилсън бе максимално категорична. Мъж, подвизаващ се под това име през последните двайсет години, тоест откакто е известен на полицията, бил изваден от река Лифи преди осемнайсет месеца. Краката му били напъхани в кофи с цимент, гърлото — прерязано, а ушите — отрязани. Знае се, че е бил свързан с рекетьорство, разпространение на наркотици и проституция.
Попитаха Барнаби дали това е човекът, когото търси, и той отговори, че не би се изненадал, ако става дума точно за същия мъж. Обещаха да му изпратят останалите подробности по факса, главният инспектор поблагодари, увери ги, че работата не е спешна, и затвори телефона. Стори му се, че току-що чутото внесе потресаваща симетрия в разследвания случай. Тези двама мъже, впрегнати заедно в хомота на изпълнено с насилие детство, макар и разделени, завършват живота си, покосени от насилие.
Стана му нервно и неспокойно. Изправи се и закрачи напред-назад. В ума му нахлуха образи. Малко момче плаче, покрито с кървави карантии. Прострелян мъж лежи в незнаен гроб, устата му пълна с пръст. Друг стои прав, удавен, с дълбок разрез на гърлото. Около него водата е на кафяви петна, които бликат от раната му, самата тя е светла като корем на риба, а отворът й расте ли, расте. Последният образ, и може би най-ужасният (Барнаби се беше изправил пред снимките на стената), бе окървавеният череп на Джералд Хадли.
Стари цитати, позабравени реплики изплуваха в главата на главния инспектор… Кой би помислил, че старецът… от корал бяха костите му… окованият Банко се усмихва… стар като Каин… всяка сълза от всяко око27.