Сю й разказа. Ейми слушаше, челюстта й увисна от удивление, а очите й бяха станали на палачинки.
— На таблото за съобщения на Площада?
— Да.
— Но… кой ги е сложил там?
— Един бог знае. Аз ги видях, като отивах към детската градина.
— И къде са сега?
— Нали ти казах — в гласа на Сю прозвуча леко раздразнение. — На таблото.
— Ама още ли са там?
— Да.
— Оставила си ги?
— Да.
— Цял ден.
— Да.
— Ах… — Ейми закри уста с ръка да спре… и тя не знаеше какво точно. Писък на изумление? Вик на ужас? Крясък на удовлетворение? Пристъп на смях?
Докато се гледаха в очите, застанали една срещу друга, замръзналото изражение на Сю започна да се топи, напуква, докато накрая изцяло се разпадна и тя избухна в сълзи. Ейми я отведе до канапето, настани я и седна до нея.
— Яд ме е — изплака Сю. — Толкова ме е яд.
— Сигурно. И аз така бих се чувствала.
— Години наред да…
— Хайде, хайде.
— Да търпя подигравките му.
— Знам.
— Колко съм била глупава. Грозна съм била, никакъв сексапил съм нямала. Не мога да готвя, не мога да шофирам. Рисунките ми били пълен боклук. Не ставам за майка…
— Ти си чудесна майка.
— И през цялото време… през цялото време…
Ейми почака Сю малко да се поуспокои и й подаде голяма копринена кърпа, която някога бе принадлежала на Ралф.
— Издухай се хубаво.
Сю тихичко се изсекна и попи сълзите по лицето си.
— Извинявай.
— Не се извинявай. — Ейми прибра в джоба си подгизналата копринена топка. — Хубаво е да си поплачеш.
Сю започна полека-лека да се съвзема и Ейми се зачуди какво ли предстои. Защо ли я беше повикала? За да почерпи сила от нейното съчувствие и морална подкрепа? Или да й помогне да осъществи конкретен план? Каквото и да беше имала предвид, Ейми бе готова да й помогне. Сега, след като поотмина първото й изумление от новината за абсурдния и скандален фотомонтаж, изведнъж осъзна как самата тя кипи от гняв заради Сю.
— Искаш ли да направя нещо?
— Само да почакаш тук, докато си дойде.
— Разбира се. — Ейми си представи как ще побеснее Браян, ако на път за вкъщи случайно види последния информационен бюлетин на таблото за съобщения. Той по природа беше патологичен лицемер, но сега способността му моментално да преиначава всичко, което го злепоставя, определено щеше да се изправи пред най-сериозното си предизвикателство. А човек, който е свикнал да се самозалъгва, принуден да застане пред истината за себе си, можеше да реагира по ужасно опасен начин. При това рискът не засягаше единствено осмелилия се да каже горчивата истина.
— Да не се боиш, че ще омекнеш и ще го пуснеш да влезе? Затова ли искаш да остана?
— Не — отговорът на Сю дойде от кухнята, където пълнеше буркан с вода, в който да си мие четката за рисуване. Върна се и остави буркана на масата, после запали лампата. — Просто искам да не съм сама.
— Дали ще се разбеснее?
— Само вътрешно.
Именно Ейми забеляза Браян първа — по-рано от очакваното, — видя го да слиза от колата и да прекосява с тежки стъпки Площада. Сю вече бе приключила с подреждането на сцената, представяща спокойна творческа атмосфера, сред която тя работи и не иска да бъде обезпокоявана — сцената, която Браян видя през прозореца на всекидневната.
Ейми задържа дъх, когато в отговор на неговото настоятелно чукане Сю бавно се изправи, взе някакъв плик и излезе от хола, а после се върна и също така бавно дръпна пердетата.
Макар Сю да направи всичко спокойно и напълно овладяно, Ейми забеляза как главата й стоеше изкривена назад под необичайно остър ъгъл. Предположи, че приятелката й се страхува да срещне погледа на Браян, но грешеше. Всъщност Сю гледаше нагоре не от страх, а водена от твърдото убеждение, че ако дори веднъж погледне в очите мъжа си, няма да успее да се спре и ще забие юмрук в тъпото му лице направо през стъклото на прозореца.
След като обядва по всички правила на диетата си, Барнаби се върна в заседателната зала. Бе едва три часът, но някои от оперативните работници вече се връщаха от задачите си. Сержант Трой обаче не беше между тях. Той бе изпратен да поизмъчи още малко Браян Клептън на принципа: познатият дявол има по-голям шанс да мине през защитата на заподозрения, отколкото непознатият. Особено ако този познат дявол вече е успял здраво да го наплаши.