— Ще бъда възможно най-кратък. Когато се почувствате по-добре, може да поговорим повече.
— Боли… като говоря…
— Естествено. Мислех да изложа своята хипотеза за случилото се, а вие само да ме спирате с поклащане на глава или както решите, ако греша някъде. Така става ли?
Тя не отговори и той прие мълчанието й за съгласие. Заговори с равен спокоен тон, сякаш нещо би мото да намали горчивината на думите, които се готвеше да изрече:
— До миналия понеделник Хонория Лидиърд няма никаква представа, че Джералд Хадли и брат й са се познавали. Но в кухнята на Лора Хътън открива снимка на двамата, заснети заедно с други хора в някакъв ресторант. Развълнувана от това и нетърпелива да разбере повече по въпроса, тя веднага отива в „Плоувърс Рест“, но Хадли не си е у дома — отишъл е у Рекс Сейнтджон. По-късно тя опитва още два пъти, но без успех. Накрая, явно неспособна да чака до сутринта, решава да се върне още същата вечер след сбирката.
Но гостът е още там, затова тя се скрива между дърветата зад къщата и чака, докато Дженингс си тръгне. После е почукала, предполагам, но след като никой не й отворил, влязла сама. Имайки предвид манията на госпожица Лидиърд към безупречното поведение, само можем да се чудим на силата на обзелото я любопитство. Не намира Хадли на долния етаж, не го намира и горе, нито в спалнята му. После… и тук не знам как точно е станало, защото трябва да е имало някакъв период, преди двамата да се заговорят. Достатъчно време, през което тя да намери и осъзнае посланието на снимките, някои от които, вече знаем, съвсем ясни в това отношение, както и да открие дрехите… Така ли е?
— Той… Джералд… бил в…
— Банята? — Ейми кимна. — Тя ли ви каза?
— Да.
Каза ми всичко. Нищичко не ми спести. Гнусните думи закънтяха отново, изпълниха главата й и омърсиха тихата стая.
Ако го била обичала достатъчно, той нямало да умре. Сега вече знаеше какво е имала предвид Хонория. Преди години, когато Ралф служеше във флота, изглежда, й бе изневерил. Понеже тя не го беше обичала достатъчно, той бе намерил любовта другаде и така се бе заразил с ужасната болест, която го уби. А Хонория знаеше, защото го бе научила от испанските лекари. Но тогава, естествено, си помислила, че Ралф е имал връзка с друга жена.
Джералд бил ужасно пиян. Когато излязъл от банята и я видял да държи снимка на групата в клуба в Маракеш, той й се подиграл и се засмял. И после й разказал с най-големи подробности. Как той и Ралф, с когото се запознал същата вечер, излезли навън и правили секс в някакъв заден двор, редували се, изправени до стената. Как на Ралф му харесало. И по-късно излязъл пак с друг. Нищо чудно, че е хванал СПИН.
И в този момент тя го ударила. Сграбчила най-близкия тежък предмет и го треснала в главата на Джералд, и то не само веднъж, а удряла и удряла, докато от черепа нищо не останало. После напъхала дрехите и снимките в куфар и го отнесла, за да не може никой да направи връзка между кървавата каша на пода и любимия й брат, защото за Хонория единствените валидни закони бяха нейните собствени.
— Съпругът ви определено не се е заразил от Хадли, госпожо Лидиърд — осведоми я Барнаби. Беше поискал изследване на кръвта му веднага след като разговаря с Лора Хътън и резултатите бяха отрицателни. — Вие изобщо не знаехте какво му е, така ли?
— Не… Хонория не ми каза, защото се е надявала и аз да съм се заразила. Надявала се е и се е молела Ралф да е успял да ми предаде болестта, преди да умре. Наблюдавала ме и чакала да се появят симптомите. Не ми казала, да не би да потърся помощ или, нещо по-лошо, да си направя изследване и да установя, че съм здрава. А случело ли се такова нещо, тя лично щяла да ме убие. Защото така била обещала пред Бога.
Немощни сълзи се застинаха по лицето на Ейми и Одри Бриърли измъкна няколко кърпички от кутия на нощното шкафче. Барнаби реши да я остави на мира. Докато си облече и закопчае палтото, омотае шала и нахлузи ръкавиците, Ейми сякаш отново бе готова да се унесе в сън. Той загаси нощната лампа, остави само синята светлина за през нощта.
— Кога ще й съобщите останалото, сър? — попита Одри, след като излязоха в коридора.
— Когато е готова да го изслуша. Мисля, че за една вечер й е достатъчно. — Хвърли поглед на часовника над гишето за регистрация. Беше почти един и половина. — На нас май също.
Епилог
Почти винаги, дори когато един случай на хартия е решен, някои въпроси оставаха завинаги без отговор. Неразгадано остава например точно как са били замесени някои лица, които, макар и на заден план в разследването, все пак фигурираха в него. Плетеница от откъслечни сведения и нерешени загадки — завинаги обречени да тънат в тайна.