Хонория, след като отрупа чинията си с различни вкуснотии, се върна на мястото си и пътем с висок глас се обърна към Браян:
— Устата ти е отворена.
Браян, бесен, задето втори път го бяха прекъснали, преди дори да каже и дума, и убеден, че е дочул Хонория да подмята през рамо: „Простак нещастен“, рязко затвори челюстите си. Кръгът се разчупи. Лора отиде да помага за кафето и завари Джералд и Рекс погълнати от оживен разговор. Отварянето на вратата очевидно ги смути и Джералд така свирепо свъси вежди, че Лора моментално се върна в хола.
Там хората бяха сменили местата си. Ейми и Сю бяха седнали по-близо до Макс, задъвкал панирано изварено кръгче, за да поговорят за проблеми, които се притесняваха да поставят на всеослушание. Лора хвърли поглед на останалото от храната. Нищо не си хареса. Пък и както обикновено леко й се гадеше — усещане, което, от опит знаеше, щеше да изчезне едва когато остави „Плоувърс Рест“ далеч зад гърба си. Отряза си тъничко парче от морковената торта на Сю и бързо отклони очи от шоколадовите бонбони на Рекс. Приличаха на лакирани мозъци на дребни бозайници и тя за нищо на света не можеше да си представи да сложи един от тях в уста.
Браян, който изобщо не се беше предал, а просто чакаше своя час, седеше с препълнена чиния на всяко от коленете си и слушаше баналните им въпроси. Има ли Макс работно време? (От девет до пет.) Редактира ли много написаното? (Да. Непрекъснато.) Със сюжета ли започва или с характерите? (Неделими са. Героите са част от сюжета.) Прави ли много проучвания? (Колкото се може по-малко. Предпочитал да налучква въз основа на знанията си, макар често да грешал.)
В този момент Джералд и Рекс се появиха, понесли две кафеварки и две канички с мляко, които оставиха на шкафа до подредените вече чашки и чинийки.
— Най-сетне — викна Хонория, сякаш двамата бяха някакви мързеливи келнери.
Ейми стана от мястото до Макс Дженингс, за да му донесе кафе, и Браян се възползва от шанса да се намести там, за да разкаже на госта за своята драматургия, на която посвещаваше времето си три пъти седмично.
— … по-скоро създаване, а не писане на пиеса, което, честно казано, намирам за напълно отживяла дума. За да не кажа елитистка.
— Коя дума?
— Моля?
— „Създаване“, „писане“ или „пиеса“?
— О. „Писане“.
— Разбирам.
— Работим много освободено и вдъхновено. Репетираме, импровизираме, правим непринудени асоциации. Постоянно сме под невероятно напрежение. На моите репетиции или работиш здраво, или да те няма. Никакви компромиси.
— Сериозна работа.
— Не знам дали сте чували за Майк Лий.
— Разбира се.
— Какво ви е мнението за „Голи“?
— Прекалено покровителствена и блудкаво сантиментална.
Браян се люшна назад рязко и бързо, сякаш някой го беше блъснал в гърдите. Седеше зяпнал, загубил и ума, и дума.
— Да не говорим, че е и твърде дълга.
— Елате да си сипете кафе — подкани присъстващите Рекс. Всички станаха да си вземат по чашка. Ейми занесе на Хонория, която в това време задаваше последния въпрос на Макс Дженингс.
— Как мислите — приведе се тя напред, тежките й крака, обути в дебели кафяви чорапи, упорито не искаха да се съберат в коленете, — на кое издателство би било най-добре да предложа своето изследване, след като го завърша? Не ми се иска да бъде публикувано от кой да е.
— Боя се, че не мога да ви дам компетентен отговор, мис Лидиърд. Моите познати издават предимно художествена литература.
— Така ли? — гласът на Хонория прозвуча едновременно сърдито и слисано. — Но ние смятахме, че имате много по-широки интереси и познания. Във всяка една област, така да се каже. — Тя впи очи в останалото единствено изварено кръгче в чинията на Макс, сякаш го обвиняваше, че е изгълтал другите без никакво право, понеже не е оправдал очакванията й.
— И аз така мислех — изстреля думите Браян. Проклети знаменитости. До гуша му беше дошло. Самодоволни, надути, самомнителни дърдорковци. За какво се мислят те, мътните да ги вземат? Напъха последните два сандвича в устата си и рязко се изправи. — Сю?
— Да.
— Тръгваме.
— Но аз току-що…
— Добре. Стой си тук, като искаш. Далече съм от мисълта да…
— Не — спря го Сю. Не си струваше да си навлича разправии. — Идвам — добави тя и остави недокоснатата си чаша с кафе.