Джералд донесе шала на Сю и карираното непромокаемо яке на Браян от килера на долния етаж. После се върна за нещата на другите, при което всички решиха, че е време да си ходят, и сбирката неочаквано приключи.
Лора забеляза как гостът се изправи явно с намерението да си тръгне като другите и си даде сметка, че ако останеше на секретаря на групата, човекът нямаше да получи и едно благодаря, тъй като през цялата вечер Джералд очевидно бе абсолютно неадекватен по причини, за които тя нямаше ни най-малка представа. Затова Лора пое инициативата и произнесе кратка реч, уверявайки госта колко полезно и приятно бе посещението му за всички присъстващи. Рекс, Сю и Ейми веднага я подкрепиха с подобаващи думи и шумно изръкопляскаха.
Джералд отвори входната врата и в къщата със свистене нахлу леден въздух. Ейми и Хонория омотаха лицата си в шаловете и бързо поеха към вкъщи, последвани от Браян и Сю. Лора се спря на прага и се обърна да погледне Джералд, който беше хванал вратата, нетърпелив да я затвори след нея. Лора се взря в лицето му. Винаги си бе давала сметка, че всъщност не го познава, но сега разбра с ужасна, плашеща увереност, че никога няма да успее да го опознае. Беше непоносимо. Протегна ръка и го хвана за лакътя.
— Джералд, какво има? Какво се е случило?
— Нищо! — сопна се той и ядно дръпна ръката си. Бе присвил очи срещу блясъка на лампата, а устните му бяха тънки като струна.
— Нещо не е наред.
— Не говори глупости.
— Страхуваш се от нещо.
— Наистина, Лора. Какви си ги измисляш тази вечер, за бога?
— Не си измислям. — Лора виждаше, че се кани да затвори вратата. Без ни най-малко колебание (спомняйки си този миг след това, тя се убеждаваше, че реално не е имала избор, не е могла да постъпи другояче) се наклони напред и го целуна.
Джералд я изгледа изумен, отстъпи бързо назад и затръшна вратата. Още трепереше, когато се върна във всекидневната.
Макс бе преметнал красивото си палто от камилска вълна и кашмир върху облегалката на един стол и седеше на канапето. Рекс събираше чашите от кафето. Джералд влезе в кухнята, без да отрони дума.
След няколко минути Рекс донесе пълен поднос със съдинки. Двамата мъже се спогледаха. С блеснали очи Рекс отвори уста и без звук оформи с устни: „Не се тревожи“, кривейки съвсем ненужно цялото си лице. А после на глас, този път ненужно високо, запита:
— Да ти помогна ли с миенето, Джералд?
— Госпожа Бънди ще дойде в десет часа.
Джералд говореше нормално, но Рекс нямаше желание да изостави новата си сюжетна линия и настойчиво замаха към съседната стая, после изобрази с жестове миене на чаши и накрая посочи часовника на стената.
Джералд схвана цялата пантомима, в смисъл че ако се забавят с миенето на съдове, на Макс ще му омръзне да чака и ще си тръгне. О, как му се искаше и двамата да си тръгнат! Искаше му се Рекс да не изпитва чак такова голямо удоволствие от ситуацията. Искаше му се болката да изчезне.
— Дали ще ви затрудня ужасно, ако помоля за още кафе?
Джералд и Рекс подскочиха. Изобщо не го бяха чули да приближава.
— Да ме държи буден, докато шофирам на връщане.
— Разбира се. — Джералд изрисува усмивка на лицето си. Вкопчил се за думите „шофирам на връщане“, той изпразни утайката от по-малката кафеварка, която се изплъзна от пръстите му и падна в мивката.
— Може и нескафе.
— Нямам нескафе. Да сложа ли и за теб, Рекс?
— Определено.
И тримата стояха като статуи на изложба, докато стана кафето, после отнесоха чашите си във всекидневната. Тук Макс, въпреки намекнатото намерение скоро да си тръгва, се впусна в дълъг разговор на тема пари. Лирата спрямо долара и защо нестабилността на валутата оказва влияние върху доходите му. Как разширяването на демокрацията означавало, че ще може вече да публикува и в Източния блок, макар че никак не било лесно, понякога дори било невъзможно да си получиш хонорара оттам. Палавата лира и предимството да ти плащат в немски марки. Нервната йена.
Рекс слушаше и се чудеше още колко ли време щеше да издържи буден. Обикновено заспиваше безпаметно още в десет часа, защото Монткам всяка сутрин го събуждаше точно в пет и половина за полагащата му се разходка. За първи път си помисли, че не беше много честно от страна на Джералд. После си даде сметка, че Макс бе задал въпрос на Джералд и сега чакаше отговора с израз на учтив интерес.
— Кратки разкази главно. — Джералд изучаваше дръпнатите пердета зад главата на Дженингс. — Не са публикувани — да изпреваря въпроса ви. — Ноздрите му бяха свити и побелели по крайчеца от напрежение.