Выбрать главу

С чувството, че е оставил цялата тежест на разговора върху плещите на Джералд, Рекс реши да разкаже за своите опити да създаде поредица от кратки разкази, описващи приключенията на един стар револвер. От умора започна да го боли челюстта и да го сърби навсякъде. И тъкмо когато изглеждаше, че предстои поредната дълга пауза с прозевки, Макс неочаквано се изправи и заяви, че трябва да си тръгва.

— Беше изключително приятна вечер.

— Много мило от ваша страна, че дойдохте. — Джералд сякаш не забеляза протегнатата му ръка.

Рекс се опита да хване погледа на Джералд във вестибюла, надявайки се да си разменят някакъв заговорнически жест. Някой многозначителен поглед например. Повдигане на вежди. Доволно кимване за добре свършената работа. Но не би. Джералд дори не ги придружи до вратата, а остана в далечния край на вестибюла, чукна барометъра и се загледа в него, все едно вече беше сам. Даже не каза „лека нощ“, да не говорим за „благодаря“.

Рекс отвори вратата и прекрачи прага. Макс тръгна след него.

— Ръкавиците ми — рече той, върна се в къщата и затвори вратата. Чу се плъзгането на резето. За по-малко от секунда се случи онова, което Рекс тържествено бе дал дума да предотврати.

След половин час Рекс беше в спалнята си. Не за да се приготвя за лягане — шокът го бе разсънил напълно, — а защото от този прозорец се виждаше предната част на „Плоувърс Рест“. Сребристият мерцедес още беше там. Вятърът се бе запилял нанякъде и сега валеше.

След бързата маневра, оставила го пред заключената врата, Рекс няколко минути се мота наоколо, без да знае какво да прави. По едно време залепи ухо на ключалката и се ослуша. Какво ли очакваше да чуе? Шум от боричкане например. Джералд би могъл да се опита насила да изкара Макс от къщата си. Но вътре бе тихо. Не се чуваха дори приглушени гласове.

След малко Рекс започна да се чувства глупаво. Май трябваше да си тръгне още когато се озова навън. Навярно го чакаха да се махне, за да завържат разговор. Ами ако някой го види да се мотае на верандата и съобщи на полицията, хрумна му по едно време. Не беше ли подсъдно да се размотаваш пред чужда къща? Тази обезпокоителна мисъл, както и неотложната нужда да посети тоалетната го накараха да поеме по пътеката. На излизане шумно затръшна портата на двора, за да обяви оттеглянето си.

Сега с угризение се чудеше дали не бе сбъркал. Спомни си колко настоятелно го бе помолил Джералд за помощ. Всеки би разбрал, че работата е на живот и смърт. Рекс бързо стигна до заключението, че прекалено лесно се е отказал.

Спускането на резето на входната врата не беше ли доста… зловещо? Рекс беше убеден, че Макс го е спуснал. Толкова бързо го бе направил, че Джералд не е могъл да стигне навреме до вратата. Убеждението, че е допуснал грешка, нарастваше с всяка изминала минута, докато накрая повече не можеше да стои в спалнята си и да бездейства.

Втурна се по стълбите към долния етаж, внезапно обзет от желание да се върне колкото се може по-бързо в къщата на Джералд. Нямаше нужда да облича палто, тъй като изобщо не го беше свалял. Поколеба се пред колекцията си от красиво полирани бастуни във вестибюла и макар да се чувстваше нелепо мелодраматичен, избра един със сребриста дръжка във формата на биволска шава. Нахлузи шапката, закрепи я надеждно с вълнен шал, който върза под брадичката, и излезе.

Портата на „Плоувърс Рест“ беше полуотворена. Рекс смело тръгна по алеята. Беше решил да почука на задната врата и да поиска малко мляко назаем. Той беше открит човек и като повечето хора не беше свикнал да лъже, затова бе подплатил простата си молба със сложна структура от съвсем ненужни подробности. Когато не може да заспи, единствено какаото му помага. Но с вода му дразни стомаха, пък бутилката с млякото му се изплъзнала от ръцете, като я вадел от хладилника, и се пръснала на пода. Видял колата на Макс и решил, че няма да събуди никого, ако дойде да помоли за мляко.

В кухнята не светеше, но вратата към стаята беше отворена и Рекс виждаше част от помещението, където седеше Макс. Той говореше и жестикулираше, размахвайки ръка с отворена длан, сякаш предлагаше подарък — изглеждаше много симпатичен. После замълча и смени позата. Поклати енергично глава и се приведе напред, заслушан. Профилът му излъчваше искрена заинтригуваност. Изглеждаше — Рекс потърси точната дума — загрижен. Да, точно така. Дълбоко загрижен. Приличаше на самарянин.