Джойс натисна копчето на кафеварката, без да сваля очи от прозореца. Очакваше пощальона, надявайки се да пристигне картичка или писмо от Полша, където трупата щеше да представя „Много шум за нищо“ в продължение на две седмици. Знаеше си, че надеждите й са напразни, защото Къли беше доста небрежна в това отношение (меко казано). По-вероятно бе Никълъс да изпрати някой и друг ред.
Джойс много се тревожеше и за двамата, макар здравият разум да я убеждаваше, че внушителна организация като „Артс Каунсил“ никога не би изложила на опасност група английски актьори. Само че Източна Европа й се струваше толкова размирна — човек никога не можеше да бъде сигурен дали безопасният днес район, утре няма да се превърне в бойно поле. В ума й се въртяха плашещи думи и изрази като „нестабилно правителство“, „партизани фундаменталисти“, „расови размирици“, „безотговорна стрелба на границата“, „снайперисти по покривите“.
Тези нерадостни мисли бяха грубо прекъснати от бесен вик. Джойс се извърна и видя как съпругът й сграбчва котето за кожата на вратлето и го вдига във въздуха.
— Какво правиш, по дяволите? — спусна се тя към двамата. — Дай ми го. Веднага, Том! — Килмовски се сгуши в ръцете й. — Как може да си толкова лош с него?
— Току-що мина през мармалада ми.
— Той не разбира. — Джойс целуна сивото кадифено триъгълно носле. — Нали? — Котето примижа срещу нея с кехлибарените си очи. — Горкото мъниче.
Тя остави Килмовски внимателно на килима, при което той моментално се отправи към ръба на покривката, впи нокти в нея и тръгна да се катери нагоре към масата.
— Виж го само! Виж!
— Остави го на мира. Искаш ли кафе?
— Не, благодаря. — Барнаби хвърли поглед към часовника. Беше почти девет и половина. — По-добре да вървя. — Докато си обличаше палтото, телефонът иззвъня. — Би ли вдигнала, скъпа. Кажи им, че съм тръгнал.
— Може пък да е за мен — подразни се Джойс. — Имам доста широк кръг от приятели, някои от които ми се обаждат от време на време.
— Разбира се, че имаш. — Барнаби се върна, увит в тежко палто от туид, рибена кост в черно и бяло. — И разбира се, че ти се обаждат. — Той целуна студената й буза. — Ще се прибера към шест.
Обръщайки се към вратата, Барнаби сърдито изгледа котето, което се бе настанило с цялото си достолепие в самия център на подноса с храната му. Килмовски отвърна на погледа му, кръстосвайки очи с усилие, и тихичко пръцна.
Денят беше отвратителен. През нощта беше валяло, а утринният студ бе превърнал мокрите улици в стъкло. Барнаби внимателно караше синия си форд „Орион“ и в резултат пътят му отне два пъти повече време от обикновено. С изключителна предпазливост се провря през главната порта на полицейското управление и въпреки това задните гуми поднесоха настрани. Едва не се сблъска с тръгналия да излиза микробус на криминалистите. Паркира бавно на отреденото му място и също толкова бавно тръгна по хлъзгавия асфалт към сградата.
Дежурната вдигна очи от бюрото.
— Добро утро, сър. Опитаха се да се свържат с вас вкъщи. Имаме случай.
Барнаби махна с ръка, че е чул, и се насочи към кабинета си. Тъкмо пресичаше коридора, разделящ Криминалния отдел от същинското полицейско управление, и ето че насреща му напето крачи неговото момче за всичко. Гавин Трой беше облечен в дълго, пристегнато с колан черно кожено палто, чиито поли шумно се удряха в ботушите му. Късо подстриганата му рижа коса бе скрита под тъмен каскет, а на носа проблясваха металните рамки на очилата, с които обикновено шофираше. Приличаше на офицер от специалните части.
Барнаби веднага изгони от ума си това сравнение, защото нямаше желание да доставя удоволствие на Трой дори мислено, а подобна асоциация без съмнение би поласкала сержанта. Разстоянието помежду им се скъси и Том забеляза свъсените вежди на Трой, който явно бе в лошо настроение.
— Добро утро, сержант.
— Добро утро, шефе. Имаме убийство. — Трой се завъртя кръгом на пета и влезе в крачка с началника си. — На бюрото ви е.
— Това се казва новина.
— В Мидсъмър Уърти. Информацията ни е оскъдна. Жената, открила трупа, някоя си госпожа Бънди, била в такава истерия, че не успели да измъкнат от нея нищо смислено. — Трой избърза напред и отвори вратата на кабинета. — От Съдебна медицина току-що тръгнаха.