— Да. Едва не се сблъсках с тях.
— Доктор Булард е там.
— Вече?
— Живее в съседното село. Чарлкоут Луси.
— Да, вярно. — Барнаби седна зад бюрото и взе доклада.
— Жертвата е мъж — съобщи Трой. — Намерен в леглото…
— Благодаря. Мога да чета.
— Както искате.
Трой зачака, криейки нетърпението си, докато Барнаби разчисти бюрото — операцията включваше два рапорта и няколко продължителни телефонни разговора за разпределяне на текущи задачи.
Главният инспектор не си бе направил труда да си свали палтото и в топлата сграда се чувстваше доста добре, но щом излезе навън, леденият въздух изцеди за нула време топлината от тялото му. Белите му дробове се свиха конвулсивно, задавени от студената струя, а устните му изсъхнаха и премръзнаха до такава степен, че залепнаха една за друга.
Влязоха в колата, Трой нахлузи черните шофьорски ръкавици от свинска кожа (с дупки на кокалчетата на пръстите и закопчалка на китката), включи отоплението на най-високата степен и бавно запълзя по Костън Хай Стрийт. Беше изключително умел шофьор, но имаше склонност да проявява прекалено голямо самочувствие на пътя и понякога го демонстрираше с доста неразумни маневри. По време на работа не поемаше излишни рискове, но Барнаби се чудеше дали се държи така и извънработно време. Точно сега сержантът внимателно напредваше по шосе А407, по определено благоразумен за него начин. Свъсените му вежди, подчертавали така ясно лошото му настроение от преди половин час, сега се бяха поотпуснали, но лицето му си оставаше все така намусено.
— Какъв ти е проблемът тази сутрин?
— Нямам проблеми, сър.
Всъщност имаше — братовчед му Колин. Синът на леля му по майчина линия. От години беше трън в очите на Трой. Навремето с лекота вземаше изпитите, които Трой едва изкарваше с кървава пот на чело. Сладкодумен и саркастичен, Колин винаги се надсмиваше над нещата, на които братовчед му държеше най-много. Трой имаше чувството, че Колин възприема начина му на живот като някакво комедийно забавление. Неведнъж бе наричал сержанта „Рамбо“. Снощи се бе отбил у леля си Бети, където беше и Трой — и двамата бяха дошли по един и същи повод, да поднесат подаръци за рождения й ден. Колин намигна на братовчед си, сваляйки мръсното, овехтяло кожено яке, под което се показа тениска с надпис: „Когато стане трудно, умните се покриват“. Колин скоро бе завършил университета и за огромна радост на Трой все още не бе успял да си намери работа.
— Тези хора ме разсмиват — изтърси Трой мрачно. Барнаби благоразумно замълча при неочакваната забележка. — Хората, които не уважават полицията — поясни сержантът, даде мигач и внимателно пое по хлъзгавото шосе. — Ама да ги видиш, ако ги оберат на улицата или ограбят жилището им, или пък им изчезне тъпата кола. Тогава бързо-бързо се сещат за нас. — Трой така стискаше волана, че ръкавиците му всеки момент щяха да се разпорят по шефовете или поне така изглеждаше.
Барнаби слушаше с половин ухо. Желанието да разбере причината за лошото настроение на Трой се беше изпарило. Причини колкото щеш, защото Гавин бе ходеща грамада от комплекси. Освен това изпитваше неутолима нужда да му се възхищават, а като се има предвид настоящото отношение към полицията, явно нямаше никаква опасност един сержант да задоволи подобна нужда.
Главният инспектор се разсейваше и от появилото се неприятно чувство в стомаха, който му се струваше голям колкото търбуха на кита, глътнал Йона, и скромната му закуска — препечената филийка и единственото варено яйце — сякаш подскачаше от едната гладна стена на другата като самотен чорап в автоматична сушилня.
— Ето там, шефе.
Гумите на колата хрущяха по селския мегдан, наскоро поръсен с едър пясък. Един фиат „Панда“, микробусът на Съдебната медицина и синята „Вива“ на Джордж Булард бяха паркирани в алеята пред красива къща с изящна дърворезба на кепенците. Трой спря на няколко метра от алеята.
Беше много тихо. Чуваше се сърдитото крякане на патици, които се пързаляха неуверено по замръзналата повърхност на своето езерце, пееха и доста горски птици, макар за Трой да бе напълно непонятно как е възможно да намерят какво да възпяват в ден като този. Обгърна с поглед подредените в безупречен полукръг скъпи, прекрасно поддържани къщи. Покритите със скреж дървета и храсти в градините блестяха и отразяваха студената зимна светлина. Само поставените на видно място алармени системи разваляха впечатлението, че са попаднали в картина, изобразяваща съвършен коледен пейзаж.