— Снимката е изчезнала. От сватбата.
— Нещо друго?
— Как мога да разбера от един поглед?
— Вероятно ще се наложи да говорим пак с вас.
— Не и тук. Няма да стъпя тук повече. Докато съм жива.
— Не се тревожете. Ще бъде у вас или в управлението, където предпочитате. Налага се да ви вземем отпечатъците, просто за да ги разпознаваме сред останалите пръстови отпечатъци тук.
Полицайката помогна на госпожа Бънди да си облече палтото, отвори вратата на кухнята и веднага прилежно я затвори. Хвана госпожа Бънди под ръка, заведе я настрани и тихо й предложи подкрепа, посъветва я евентуално да се обърне към психолог. Записа й един-два адреса и телефонни номера.
Тежки стъпки по тясното стълбище, препъване, трополене известиха, че Джералд Хадли завинаги напуска дома си. След няколко минути си тръгна и госпожа Бънди. Така полицаи и следователи останаха единствените обитатели на „Плоувърс Рест“.
— Твоя е, Том. — Обри Марийн стоеше на прага, все още опакована в защитен полиетилен. — Ние слизаме долу.
Прозорците в спалнята на Хадли бяха широко отворени, но въздухът все още вонеше на премазана плът и съсирена кръв. Единствено тъмното лепкаво петно на шарения килим подсказваше за жестокото насилие, извършено преди няколко часа в стаята. Всяка костица, и най-малката, всяко петънце сиво вещество, всяко късче кожа бяха старателно остъргани и прибрани за изследване, което, при малко късмет, щеше да помогне в разкриването на загадката.
Тук-там стаята бе украсена със скъпи, но мрачни репродукции. Тежко дъбово дърво и голям гардероб в подобие на регентски стил7. От двете страни на леглото имаше нощни шкафчета с позлатени филигранни дръжки. Скрин от орехово дърво, по-скоро в стил от времето на крал Джордж, върху който стояха с леко изненадани изражения два Стафордширски лъва — боядисаните им в черно, намачкани гриви, изплетени от вълна, блестяха от алуминиев прах, както всяка друга гладка повърхност в стаята. Виждаше се и бронзов свещник — двойник на този, с който е било извършено убийството. На по-отдалеченото от местоположението на трупа шкафче бе оставена гарафа с вода, захлупена с обърната чаша, будилник и връзка ключове. Барнаби огледа ключовете.
— Карал е тойота „Селика“.
— Много хубава, при това.
Трой беше отворил едното крило на гардероба и сега плъзна ръка зад другото, за да освободи резето в горния му край. Две трети от пространството бе заето от дрехи, окачени на закачалки: костюми, блейзъри, палто, старателно изгладени панталони, закачалка за вратовръзки, а останалата част — от осем подредени едно над друго плъзгащи се чекмеджета с прозрачни капаци, в които имаше ризи в пликове, бельо, чорапи и меки скъпоструващи пуловери от кашмир и агнешка вълна, до един маркови. Трой извади една риза и огледа безупречните й бели гънки с уважение. Бележка с изобразено на нея пернато оповестяваше, че изрядният вид на разглежданата дреха се дължи на пералня „Кафявата птица“. Сержантът я върна внимателно на мястото й, отстъпи крачка назад и се загледа за миг в красиво подредените купчини дрехи. Войнишкият ред и чистотата им сгряваше сърцето му. Сам той всяка сутрин оставяше безукорен ред и съвършена чистота вкъщи и тежко и горко на Морийн, ако вечерта не беше същото.
При един от редките случаи, когато той и шефът бяха отишли да пийнат по едно след работа, Барнаби сподели как понякога имал чувството, че сержантът е против убийството не толкова, защото е недопустимо насилие над човешката душа, а защото нарушава реда, създава хаос. Забележката обиди и ядоса Трой — все едно беше някакъв безчувствен и безнравствен маниак на тема ред. Бе разсъждавал над това доста след като се бяха разделили с главния инспектор. Но размислите го бяха ядосали още повече, понеже интроспекцията не бе неговата силна страна и той винаги се стремеше да избягва опасностите, скрити в нея. Сега отново се спаси от тях, като се върна към реалността пред себе си и се залови за работа, плъзгайки чевръсто пръсти в джобовете на дрехите по закачалките. Само чиста носна кърпичка — много вълнуващо, няма що!
— Я виж това.
Барнаби стоеше до леглото, оголено от криминалистите. На дюшека се мъдреше раирана пижама. Трой, който послушно застана до шефа си, за да погледне каквото му бяха наредили, доста се зачуди как да реагира. Пижама като пижама.
7
Стил, най-вече в архитектурата, характерен за Великобритания в началото на XIX век. — Бел.прев.