— Хайде, Дензъл — подвикна Браян. — Готови сме да започнем.
Дензъл не даде никакъв знак, че го е чул. Браян и не очакваше, защото от самото начало ясно им бе обяснил начина си на работа, който се подчиняваше на принципа на демократична откровеност. Знаеше, че за да се наложи диалектиката на принадлежност, трябваше да се заличи официалната академична атмосфера и да се наложи нова. Срещите им нямаше да представляват сблъсъци между класа и учителя, а периоди на смело изследване — учениците споделят и доброволно разкриват своите мечти, копнежи или изпитани чувства на безсилие, безизходност. А всичко това Браян оформяше и организираше в пълнометражна драма с работно заглавие „Словоблудство за пет неми гласа“.
Представлението бе обявено за края на пролетния срок — факт, който вече сериозно притесняваше Браян. Учениците от групата без съмнение изпитваха голямо удоволствие от овладяването на театралния изказ (само началото беше трудно) и се хвърляха с ентусиазъм и въображение във всички импровизации, но не полагаха никакви усилия да учат реплики. Напразно Браян носеше вкъщи записа на репетицията, премахваше неприличните изрази, придаваше на останалото по-ясна форма, набираше текста на компютъра на Манди и го разпечатваше. Учениците от трупата вземаха тънките перфорирани листове, с обезсърчително равнодушие ги напъхваха в джобовете на джинсите си и после не им обръщаха никакво внимание.
Сега Браян попита дали някой е имал време да разгледа резултатите от работата през предишната седмица.
— Да — обади се Дензъл, спускайки се бавно надолу.
— Как ти се стори?
— Поглъщащо, човече. Поглъщащо.
Увисна на два сантиметра от пода, впечатляващи мускули се издуха като кокосови орехи под сивата, нездрава кожа на ръцете му, и се спусна на паркета. Безшумно. Другите изръкопляскаха. Дензъл подигравателно сложи длан на гърдите си и се поклони — бръснатият му череп блесна. Точно в центъра имаше татуиран паяк, спотаил се сред тъмносините нишки на паяжината, която се спускаше назад към врата и изчезваше под тениска с „Гънс енд Роузис“. В основата на врата му бяха татуирани думите: РЕЖИ ТУК. Дензъл тръгна към групата, без да бърза.
— Струва ми се, че при малко късмет от мен щеше да излезе добър акробат на трапец.
— Така! Време за загрявка, банда — викна Браян с фалшив ентусиазъм и гласът му прозвуча глуповато. После затича на място, размахвайки ръце и крака, като едновременно описваше и кръгове с глава.
Дензъл застана пред Еди Картър разкрачен, засвири на въображаема китара и с ритмично движение започна да навира слабините си в лицето й. Други двама мудно се изправиха. Нашийника — така му викаха, защото не понасяше нищо около врата си — реши да боксира въздуха. Малкият Борам, без никакви надежди да достигне приличен ръст, но затова пък облечен като олимпийски атлет, направи едва-едва няколко несериозни и доста несигурни лицеви опори.
Еди и брат й продължиха да си седят, опрели гръб о гръб, като две изящно изработени, изкусно украсени подпорки за книги. В профил лицата им изглеждаха почти еднакви (бяха родени в един и същи ден), но челюстта на Том бе малко по-издадена и по-тежка. Имаха дълги и гъсти къдрави коси с цвят на мармалад, красиво оформени носове и високи бели чела като децата от портретите на Тюдорите.
Браян всеки ден гореше от нетърпение да зърне близнаците Картър, защото постоянно променяха стила си и си измисляха ново амплоа до такава степен, че човек не можеше да ги види в един и същи вид два пъти. Ослепителната им кожа — мека и гладка като кадифе, приличаше на празно платно, което просто плачеше за четка. Обличаха се като малки деца, оставени сами да избират облеклото си — съчетаваха труфила, които изобщо не си отиваха. Днес Еди беше с яркочервена пола с воали, украсена с копринени нишки и дантели, и бананово жълт суичър, целия на дупки. Том носеше светлосиви разнищени дънки, късо платнено яке, нашарено с изображения на страшни вещици, горящи градове и реплики от комикси.
— Вие двамата няма ли да станете? — викна Браян.
Еди разтвори пищните си карминови устни, стрелна езика си навън, пак го прибра и се усмихна. Браян бързо се извърна и за неудоволствие на Нашийника започна да боксира въздуха срещу него.