— Много съм виновен. Той ме помоли да го защитя, а аз го изоставих. — Пръстите на Рекс се бяха преплели като решетка от клончета на петна. — Какво направих? О, Джералд…
Барнаби приближи до фотьойла един от дървените столове и седна до Рекс.
— По-добре ни разкажете всичко. Без да бързате, имаме време.
Но Рекс започна да говори веднага, сякаш нямаше търпение да се отърве от ужасните думи в устата си. Те се сипеха навън като злите духове от кутията на Пандора и разказваха за случилото се. Как Джералд го беше помолил да не го оставя сам с Макс Дженингс и Рекс му обещал да остане, докато си тръгне гостът, но бил измамен. Как си отишъл вкъщи, после отново излязъл, върнал се, обиколил няколко пъти „Плоувърс Рест“ в дъжда. Изплашил се, защото му се сторило, че го наблюдават, и пак се върнал у дома. Към края по лицето му вече се стичаха сълзи.
— Опитайте се да се успокоите, господине. Рано е да поемате всичко на плещите си. Може Макс Дженингс да няма нищо общо с убийството…
— О, ама как… — Рекс извади голяма зелена кърпа с щампована мечка и нескопосано нарисуван жезъл — емблемата на Роял Уоруикшир, и избърса очи.
— Кога проведохте разговора с господин Хадли, който току-що ни предадохте?
— Вчера сутринта. Беше много притеснен. Останах с впечатлението, че го е отлагал до последния момент.
— Спомена ли защо не иска да остава насаме с Дженингс?
— Не съвсем. Само, че се познавали навремето и се разделили в лоши отношения. Имали „известни неприятности“, както се изрази Джералд. Написал поканата с ясното намерение да убие у Дженингс всякакво желание да се отзове, сам го призна.
— Защо изобщо му е писал? — полюбопитства Трой.
— Когато Джералд се възпротиви на идеята, Браян се заинати и каза, че сам щял да му пише.
Предполагам, си е мислил — Джералд имам предвид, — че ако поеме нещата в свои ръце, ще може да ги контролира.
— Спомняте ли си кой първи предложи да поканите господин Дженингс?
— Не, съжалявам.
— Как ви се стори — Хадли боеше ли се всъщност от тази среща?
Рекс свъси чело, все едно че го заболя нещо.
— Изкусително е, нали, да си мъдър след случилото се? Но, честно казано, макар и явно да му бе неприятна мисълта за срещата, не бих казал, че чак се е страхувал.
— А по време на сбирката стори ли ви се изплашен?
— Не. Мълчалив и много затворен. Да си призная, Макс ми се видя изключително приветлив и симпатичен човек. Е, може да е казал разни неща, неприятни имам предвид, които само Джералд е схванал.
— Описахте какво се случи, когато напуснахте къщата. Защо сте толкова сигурен, че Дженингс е сложил резето?
— Защото Джералд не би могъл да стигне до вратата толкова бързо. Беше в другия край на вестибюла.
— И после си отидохте у дома.
— Да — прошепна Рекс и побелялата му глава клюмна.
— Колко беше часът?
— Не забелязах. Но знам в колко часа се върнах. Дванайсети пет. Тогава видях Браян… господин Клептън.
— Така ли?
— Идваше откъм селото.
— Сигурен ли сте, господин Сейнтджон? — попита сержант Трой. — Че е идвал откъм селото. Може да се е връщал от разходка до Площада.
— Не, не, сигурен съм. После заобиколих къщата отзад…
— Където ви се стори, че ви наблюдават?
— Имаше някой, скрит зад дърветата в края на гората. Сякаш мравки ме полазиха по гърба, ужасно. Беше тъмно. Изплаших се и… напуснах поста си.
— Аз не бих бил толкова суров към себе си, господин Сейнтджон — опита се да го успокои Барнаби, макар да знаеше, че само си хаби думите на вятъра.
— Как можах… Като някоя жена.
Като някоя жена, помисли си Трой. Само да знаеш какви жени съм срещал. Ще те схрускат за закуска.
— Защо господин Хадли е решил да се обърне към вас с молбата си, как мислите? — попита сержантът.
— Не знам точно. — Все още мокрите бузи на Рекс почервеняха от срам, като си спомни вълнението и веселото любопитство, обзело го, след като Джералд си тръгна.
— Значи не сте били някакви по-близки приятели?
— Джералд май изобщо нямаше близки приятели. И аз нямам… вече. Всички станаха жертви на времето. Поканих го на гости, когато се нанесе. Беше през 1983 — когато бомба разруши едно посолство в Ливан. Просто от учтивост го поканих. Дойде, беше много вежлив, но нищо не излезе от това по-нататък. Сигурно съм го отегчил с моите военни игри.