Сградата, макар и величествена, също бе лишена от каквито и да било оригинални архитектурни хрумвания. Беше построена в стила на южняшката довоенна господарска къща и фасадата й бе украсена с шест бели колони, към които водеха мраморни стъпала. Трой изсъска от възхищение, поемайки въздух през зъби. Барнаби не беше чак толкова впечатлен. Сградата му приличаше на омотан във фолио смален модел на Партенона, направен за някой филм на „Пърл енд Дийн“9.
Докато оглеждаше покритите с резба дървени трегери, търсейки звънец, една от вратите се отвори широко и на прага се появи нисък мургав мъж — бос, с прилепнали по тялото му бели дънки, широка риза на цветя и няколко позлатени ланеца. Черната му къдрава коса беше мокра.
Трой показа набързо полицейската си значка.
— Вие ли сте господин Дженингс?
— Аз съм Ставрос. Икономът.
— Ние сме от Криминалния отдел на Костънската полиция. Бихме искали да поговорим с вашия работодател.
Ставрос влезе обратно в къщата и ги покани с жест. Полицаите се озоваха в просторен кръгъл вестибюл с куполообразен таван, от който висеше прекрасен венециански полилей.
Икономът пое по някакъв коридор, оставяйки след себе си мокри стъпки. Стените бяха тапицирани с кремави копринени тапети с воден знак, украсени с множество огледала в рамки от позлатен бронз и оригинални, но с нищо невпечатляващи картини. На равни интервали над главите им висяха още полилеи, малки копия от светлина, които потрепваха и звънтяха, когато мъжете минаваха под тях. Отминаха няколко врати, докато накрая Ставрос спря пред покрита с огледала стена с дължина около метър и петдесет. Натисна някакъв бутон и цялата стена с едва чуто нежно прищракване бавно започна да се издига като театрален декор.
Влязоха в нещо като голяма оранжерия с висок сводест покрив, направена със стоманени ребра и ябълковозелено стъкло. Пространството бе пълно с екзотична растителност — палмови дървета, засадени в огромни кашпи, растения с грамадни сочни листа и ярки цветове, големи колкото чинии за основно ядене, банани и ананаси, пълзящи растения с мъхести стъбла, дебели колкото едра морска змиорка, гигантски кактуси, окичени с гирлянди от ароматни орхидеи. Всички растения буквално се къпеха в наситения с водни изпарения въздух.
Ставрос изчезна нанякъде, затова Барнаби и Трой закрачиха сами по шумолящата под краката им трева, покрита с искряща смарагдова роса, която бе твърде съвършена, за да е истинска. Тук-там през гъстата зеленина проблясваха лъскави спортни съоръжения, дискретно пръснати из цялото това изобилие от тучна растителност. Приличаха на срамежливи създания на джунглата, които надничат иззад листака. От невидими тонколони се носеше изпълнение на „Тихуана Брас“ на Хърб Алпърт.
Барнаби и сержантът заобиколиха няколко изкуствено издигнати лехи, избягвайки (или спъвайки се, какъвто беше случаят с Трой) в плъзнали навсякъде маркучи, докато накрая стигнаха до обвита в мъгла завеса от нежна папрат. Щом я доближиха, дочуха ритмични пляскания във вода. Трой дръпна завесата настрани, направи крачка напред и зяпна.
Дълъг, тесен басейн, покрит с тюркоазени плочки, които придаваха на водата невероятен лазурносин цвят. Цветята и дърветата идваха до самия ръб на басейна и създаваха впечатлението, че жената, която бавно се плъзгаше ту на едната страна, ту на другата, не плува в изкуствено създадена от човека среда, а в някаква пещера, намираща се на тропически остров. На фона на белия бански загорелите й крака изглеждаха още по-тъмни и сякаш сияеха. Тя се обърна по гръб и косата й се разпиля като ореол около главата.
Трой стоеше и зяпаше като омагьосан. Беше попаднал в Холивуд. Холивуд и Бевърли Хилс, и Далас, Тексас. Изпусна дълга доволна въздишка. Жената излезе от басейна и спря за миг на ръба — водата се стичаше по широките й бронзови рамене и невероятно дългите й елегантни крака. Обърна се и закрачи, а по врата, китките и глезените сякаш заблещукаха фойерверки. Боже мой — помисли си Трой, — тя плува, покрита с бижута. Плува с бижута.
Избърса челото си, съблече сакото и го хвана така, че да скрие собствените си фойерверки. После последва шефа си, който внимателно подбираше пътя си по изкуствената трева.