— А… Тъжен, да. Мълчалив и тъжен.
— Каза ли нещо за гостуването си? Как е минало?
Ставрос поклати глава.
— Ние не си говорим като… като…
— Приятели? — досети се Трой.
— Да… е филос, приятел. Той само казва в колко часа да го събудя, после ляга.
— Що за човек е? Приятно ли е да се работи за него?
Ставрос сви рамене.
— А за госпожа Дженингс?
Трой не можа да устои на изкушението да зададе този въпрос, нито успя да замаскира неволната нотка на раздразнение в гласа си. Макар увлечението му по госпожата да бе мимолетно, все пак ненавиждаше мисълта, че този мазен чекиджия би могъл да мотае атрибута си между кехлибарените й бедра.
— Разкажете ни за тази сутрин, господин Ставро.
— Какво за тази сутрин?
— Всичко.
— Събуждам господин Дженингс в шест и половина с чай и приготвям вана. После му приготвям багажа…
— Какво сложихте?
— Като за провинцията — топли пуловери, ризи. Той беше с любимия си костюм.
— Да не би да е същият, с който е бил на сбирката снощи? — попита Барнаби.
— Да. — Ставрос сякаш се притесни под погледа, отправен му изпод внезапно свъсилите се вежди на главния инспектор. — Грешка ли има някаква?
— В колко часа замина?
— В девет и половина.
— Каза ли закъде?
— За „Хийтроу“.
— И какво всъщност взе със себе си?
— Два големи куфара и чантичка.
— Какво? — Очите на Трой се разшириха от изненада.
— Куфарче, сержант. Не бъди глупав. — С всяка изминала минута Барнаби ставаше все по-раздразнителен. — Господин Дженингс каза ли кога ще се върне?
— Не. Само, че щял да се обади по телефона.
— Къде са другите неща, които е носил снощи? Риза, чорапи, бельо?
— В машината.
— Пералнята?
— Да.
— Изпрани?
— Да.
— Страхотно.
С всеки изминал момент Ставрос ставаше все по-неспокоен.
— Господин Дженингс ли ви нареди да ги изперете веднага?
— Не. Винаги пера на сутринта.
— Имаше ли кръв по дрехите? — попита Трой.
— Кръв? Божичко…
— Хайде, господине, успокойте се. Успокойте се. — Проклети чужденци. Все едно слушаш опера. Ей сега някой ще запее „Несун дорма…“10.
— Ще се наложи да вземем изпраните дрехи, господин Ставро — уведоми го Барнаби. — Както и обувките, и вратовръзката, с които е бил господин Дженингс снощи, стига да са налице. Предполагам, не сте почистили обувките.
— Не. — Ставрос изглеждаше още по-неспокоен. — Не мисля да навличам си неприятности.
— Ще разбереш какво значи неприятности, слънчице, ако откажеш да съдействаш на полицията в разследването.
Трой се изкушаваше да внесе още по-голям смут в душата на иконома, като му обясни, че при отказ да сътрудничи може да види скъпоценната си виза накъсана на парченца и пусната в тоалетната, но реши да си замълчи. Шефът беше твърдо против ненужните заплахи, предпочиташе да ги запази за някой подходящ момент, когато разпитваният е наистина в затруднено положение, и тогава да ги включи в действие — известно е, че това оръжие придобива силата на гаубица в неговите ръце.
— Утре ще изпратим криминалист да вземе нещата — обясни главният инспектор. — Само му ги покажете. Не пипайте нищо. Разбрахме ли се? А, и още нещо…
Трой записа подробно описание на мерцедеса на Макс Дженингс и регистрационния му номер.
Ставрос ги изпрати до портата и чак се изпоти от облекчение. Щом се качиха в колата, той се наклони напред, сякаш готов да хукне надалеч.
— Представи си да живееш в това нещо — погледна назад Барнаби. В тона му определено се долавяше презрение. Свали малко стъклото на прозореца и в колата нахлу леден въздух, готов да посее пневмония в първия срещнат бял дроб. — Само конте може да живее в такава къща.
Трой потрепери и замълча — какво да каже, като на него къщата и всичко в нея му беше харесало.
Някъде по времето, когато Барнаби и Трой летяха по шосето към Уорън д’Евърси, Сю Клептън изми чиниите, разтреби и започна да приготвя кутиите с обяд за следващия ден. Наряза целина и червено зеле за целулоза, плюс стафиди за енергия и орехови ядки (за омега-3 мастни киселини и витамин В). Добави и своя специален лимонов дресинг в мъничко стъклено бурканче. Полагаше много грижи, както винаги, без да знае, че Манди всеки ден заменяше прясната салата и домашно приготвената кифла за чипс, кока-кола и „Марс“.