И съпругът, и дъщерята на Сю тази вечер се бяха прибрали късно. Двама колеги поканили Браян да пийнат по едно питие след училище и имали неблагоразумието да го попитат как върви пиесата, той приел учтивия им въпрос буквално и безмилостно ги затрупал с всички подробности, свързани със „Словоблудство за пет неми гласа“, с което им досадил до смърт. След като Аманда нехайно спомена, че проспала убийството на съседа, за първи път в живота си стана център на внимание. Най-големият й триумф обаче настъпи, когато Хейз Стичли, която беше много гадна и си имаше собствена тайфа, я покани у тях след училище да хапнат пица и да изгледат един филм („Сексробини на вампири“).
Нито Аманда, нито Браян се сетиха да се обадят на Сю, която се побърка от тревога, докато ги дочака да се приберат. Набрала смелост от изпитото вино, на което миришеше отдалеч, Манди се държа много нагло. Браян, навярно спомняйки си изпитания в кабинета на директора страх, сега се почувства виновен, което го накара да вилнее и да крещи. Нито един от двамата не искаше да хапне от вечерята — великолепен лучен пудинг с джинджифилов сос, — затова Сю яде сама, едва преглъщайки храната през стегнатото си от гняв гърло. Сега сложи ябълка в кутията на Браян и намести един зрял банан около кутията със салата на Манди.
В съседната стая гърмеше телевизор. Браян се смееше насила с неестествено висок смях, както обикновено, когато изобщо не му беше забавно, но отчаяно му се искаше да участва във веселието на Манди. Сю ги слушаше как се хилят. Татко и малкото му момиченце. Как им дава сърце, чудеше се Сю, да се смеят, след като току-що е умрял човек, живял толкова близо до нас. При това загинал по такъв ужасен начин.
От този шум я зацепи главата. Странно как децата в детската градина никога не й действаха така, каквато и дандания да вдигаха. Тя се уви в голям шал, излезе в задния двор и затвори вратата зад себе си. В безветрената тиха нощ чуруликаше кос, кацнал сякаш в старото ябълково дърво. От контраста между красотата на птичата песен и грозната какофония в хола й се доплака.
Накрая изключиха телевизора и Манди дойде в банята да си измие зъбите. Сю виждаше безформения й силует през дебелото релефно стъкло. След като изплю последната вода от устата си, Манди излезе, затръшна вратата и подир минута от прозореца на спалнята й закънтя „Нирвана“. Косът се предаде. Браян се показа на вратата към задния двор.
— Трябва да поговорим — отсече той строго и задържа отворено, за да влезе жена му. Тя послушно тръгна, чувствайки се като дете, повикано за наказание.
Влезе и седна, а Браян бе навит като пружина, сякаш не знаеше как да започне. Побарабани малко по ръба на хладилника, поигра си с пластмасовите букви, като правеше от „Хотел“ — „Холет“. После засмука бузи и зарови пръсти в брадата си. Сю познаваше до болка това неспокойно поведение. Беше знак, че ще й се нахвърли, но още не бе решил откъде да я подхване. Затова тя сплете ръце в скута си и започна своите упражнения за успокояване: вдишваш и броиш до десет, издишваш и броиш до дванайсет, като си представяш спокоен красив пейзаж, например някой остров.
— Не повярвах на ушите си. Просто Не Повярвах На Ушите Си.
— За какво говориш, Браян?
— Джералд беше открит тази сутрин? Поправи ме, ако греша.
— Да. Горката госпожа Бънди го намерила. — (Някой ден ще взема наистина да те поправя и ще умреш от шока.)
— Някъде към десет часа, нали?
— Към десет. — (А сигурно и аз.)
— И… И… — Но нищо не излизаше от устата на Браян — изумлението му беше дошло твърде много. Трябваше да млъкне, да тръсне глава, за да може да продължи: — А ти ме извести в ТРИ.
— Вече ти обясних… — Островът имаше бели плажове, океанът покриваше вълните си с бели шапчици и всичко това под лазурносиньо небе.
— Пет часа по-късно!
— Да. Бях… — Имаше и красива райска птица, опашката й — с всички цветове на дъгата.
— А телефон тук няма ли? Не може да няма — съвсем ясно си спомням как платих няколко ужасно високи сметки.
И кой ги навъртя тези сметки?
— Върнах се от детската градина в един, Браян. Полицаите дойдоха и обясниха какво се е случило, после пристигнаха репортерите… — гласът й потрепери. Над острова натежа облак. — Те просто нахлуха.