— Аз не бих им позволил да нахлуят! — викна Браян и гневно направи от „Холет“ — „Толех“. — Лицензирани манипулатори на популистка ненаситност.
— Позвъних ти веднага щом си отидоха, но…
— Но, но. Но дотогава онзи клонинг на Шерлок Холмс и онзи фашист — помощникът му, бяха вече цъфнали в училището и сякаш разиграваха кретенски телевизионен сериал. Мили боже… И насън щях да напиша по-добър диалог.
На мен пък не ми приличаше на фашист. Стори ми се сладък. Има дъщеричка, която много би се зарадвала на плакат с Хектор.
— Сигурно са си подпалили гумите от бързане. Само и само да се възползват от невъзможността да се свържем. Да ме изиграят.
— Да те изиграят ли, Браян? — Сю така се изненада, че забрави за своя остров. — Как така да те изиграят?
— Ами… — Браян се взря в жена си, сякаш проверяваше искреността й. Последва дълга пауза. Налагаше се да реши сложен казус. Как да разбереш какво знае някой, без да го питаш, без много приказки. О, по дяволите! — Имам предвид… да вземем например тъпите им въпроси. В колко часа сме се прибрали и в колко сме си легнали? Излизали ли сме пак? Чули ли сме колата да си тръгва? Не знам какво си им казала ти.
— Че се качих в спалнята към единайсет без петнайсет, че не можах да заспя и че чух колата. — Сю отмести поглед от сплетените си ръце в скута и вдигна очи към мъжа си. — Ти какво им каза, Браян?
— Как така не си могла да заспиш? Ти отдавна спеше, когато аз се качих. Хъркаше до Бога.
Сю, която винаги се преструваше на заспала, когато Браян беше в спалнята, сви рамене някак смирено.
— Значи не си им казала, че съм излизал за малко?
— Не. А ти излиза ли?
— След като свърших с проверката на съчиненията. Обиколих Площада. Просто да се поразведря… — Браян възстанови реда на буквите върху хладилника в най-приемливата им конфигурация. — Боже… колко типично за теб.
Тя се разплака. Браян взе вестника, попадна на реклама със заглавие „Какво ще кажете тази година да се научите да пишете?“ и си изкара гнева на нея: хвана ножица и я изряза, за да я прати на Джефри Арчър.
Тази нощ Мидсъмър Уърти трудно намери покой. „При старата крава“ бе пълна с професионални журналисти и любопитни навлеци, които си съперничеха за вниманието на местните. Над общата глъч от време на време се чуваха по-отчетливо изрази като: „предполагам“; „щом живеете тук, сигурно сте го познавали“; „о, извинете“; „между другото, какво пиете“.
В селото не остана не почерпен мъж. Селяните светкавично поглъщаха двойни и тройни питиета, които им поднасяха, и разказваха каквото знаеха, а каквото не знаеха, си го измисляха. И макар всички до един да бяха далеч от истината за случилото се, мъртвият им съселянин би останал удивен от богатството на проявеното въображение и сложността на измислиците им. Когато дойде време кръчмата да затваря, всички си тръгнаха, изморени и превъзбудени, изпълнени с чувство на удовлетвореност от добре свършена работа.
Неколцина минаха с несигурни стъпки покрай „Плоувърс Рест“, където още личеше полицейско присъствие въпреки запечатаната врата. И подвижната лаборатория беше още там. Трой се беше прибрал вкъщи, но главният инспектор Барнаби беше вътре: четеше събраната през деня информация, пиеше кафе и чакаше да се обадят колегите от летище „Хийтроу“. Вече бе започнал да губи търпение и мислеше да си ходи, когато телефонът иззвъня.
Съжалявали за забавянето; имало няколко полета до Финландия на осми, но в този час съответните служби били затворени и затова се позабавили, докато открият исканата информация. Сега обаче били в състояние да го осведомят, че в нито един от въпросните самолети не е имало пътник на име Макс Дженингс.
Жената в черно
Рано на другата сутрин Барнаби отиде в заседателната зала — в лошо настроение, разстроен от собствените си проблеми и неотпочинал. Спа лошо и при това сънува лоши сънища. Не ги помнеше, но се събуди, останал без дъх в тежка схватка с юргана, който сякаш се опитваше да го удуши.
Стана в шест часа в тъмното зимно утро, изключи алармата и си направи чай. После, докато Джойс още спеше, реши да се поглези с прекрасна и абсолютно нездравословна пържена закуска. Обърна бекона да се позапържи и от другата страна и се усмихна подигравателно на котето, което го гледаше лакомо. Седна да си изяде закуската, в това време дойде пощальонът с два градински каталога и сметката за телефона.