Екипът на оперативните работници изчезна. Останалите се пръснаха по въртящите се столове зад бюрата и се втренчиха в блещукащите екрани пред себе си. Барнаби отиде в кабинета си, където можеше да използва телефона в относително тиха и спокойна среда.
Имаше номера на издателите на Макс Дженингс и им беше звънял два пъти, но никой не вдигаше. Беше вече десет без петнайсет. Взе слушалката и отново опита. Нищо. Барнаби цъкна с език раздразнено, защото като всеки ранобудник питаеше презрение към поспаливците. Накрая в слушалката прозвуча женски глас.
Той обясни за какво се обажда и го свързаха с Отдела за връзки с обществеността. След като възбуди любопитството им, главният инспектор попита дали наистина Макс Дженингс е заминал за Финландия да дава автографи. Въпросът му бе повторен на висок глас в другия край на линията, където предизвика всеобщо веселие.
— Ще ни уморите от смях — отбеляза гласът, макар да нямаше нужда. — Ние не можем да накараме Макс в книжарницата до дома си да дава автографи дори под прикритието на нощта, та ще иде във Финландия. Някой ви занася.
— Така изглежда — въздъхна Барнаби. В гласа му прозвуча съжаление. — А дали бихте могли да ми дадете някакви подробности за господин Дженингс? Рекламни брошури или нещо такова?
— Ами… — Гласът заглъхна, но се чуваше как обсъжда въпроса с другите там. — Има една биография, която разпращаме. Доста е актуална. Мога да ви я изпратя по факса. — Барнаби продиктува телефонния си номер. Последва нова консултация и жената добави: — Според нас би било добре да поговорите с Талънт.
— Кой?
— „Талънт Ливайн“, фирмата на неговия агент. Имате ли нещо за писане? — Барнаби си записа данните. — Там ще ви помогнат много повече от нас. Занимават се с книгите му от самото начало.
Барнаби благодари, затвори телефона и се облегна назад. Напрежението от сутрешното заседание отшумя, болките в стомаха почти бяха утихнали и главният инспектор с изненада установи, че е гладен. Или поне (все пак бяха минали само два часа от закуската) че с удоволствие би хапнал нещичко. Оправдавайки се с мисълта, че винаги може да пропусне обяда, той излезе да види какво предлагаше автоматът в коридора.
Като повечето си събратя, и този предлагаше крещящо опаковани и висококалорични неща. Барнаби си избра датски кекс с череши и пусна монетите в процепа.
От мъжката тоалетна малко по-надолу по коридора излезе сержант Трой, смърдящ на цигари. От първи януари пушенето бе забранено в сградата на полицейския участък, с изключение на тоалетните. Към края на деня въпросните помещения вече приличаха на Ада на Данте, където сред виещите се гъсти облаци дим се гмуркаха и изплуваха сенките на униформени и цивилно облечени грешници.
Трой стъпваше бързо и леко като на пружини. Предстояха вълнуващи дни. Случаят започваше да се разплита и по който и път да ги поведеше следствието, всичките изглеждаха многообещаващи със сравнително малко писане. После забеляза шефа и изтри доволството от физиономията си. Ей така, за всеки случай.
— Намери ми кафе за това — вдигна той целофанения пакет. И отмина.
— Добре, шефе.
Когато Трой се появи с кафето, Барнаби говореше по телефона. Сержантът остави чашата не толкова предпазливо като сутринта, защото старецът се беше поразведрил. Дори му благодари. Е, само вдигна пръст, но все пак.
Барнаби слушаше и се наслаждаваше на гласа. Свързваше го с качествена пура. С плодов аромат. Портвайн и ядки, арманяк, с бронзовия звън на пари в джоба на безскрупулен и амбициозен кариерист.
— Макс Дженингс подписва единствено договори — боботеше Талънт Ливайн. — Защо всъщност искате да разговаряте с него?
— Разследваме внезапна смърт. Господин Дженингс е един от неколцината, прекарали вечерта с починалия снощи. — Барнаби обясни за сбирката.
— Да разговаря с драскачи любители в някое затънтено място? Не ми се вярва.
Барнаби го увери, че случаят е точно такъв, и същевременно се замисли как ли биха реагирали жителите на Мидсъмър Уърти на тази представа за географското местоположение на селото им.
— Той не пожела да говори дори с Лин Барбър — продължи Талънт. — По мой съвет, имайте предвид.
— Господин Дженингс е познавал доста добре човека, изпратил му поканата. Да ви е споменавал някога името Джералд Хадли?