Истината обаче беше, че тези мигове отразяваха за съжаление подобни вълнения, вихрещи се в собственото му сърце. Потискани, те подклаждаха сънищата му, създаваха похотлив смут. Само снощи…
Браян се опита с неимоверно усилие да сподави тези пламенни спомени. Изведнъж в центъра на полезрението си откри близнаците Картър. Днес Том беше със сива куртка като на войник от армията на Конфедерацията и тесни панталони, прилепнали подобно на змийска кожа. Имаше значка с полицейска каска, а под нея надпис: УНИЩОЖЕТЕ ГЪРБАВИТЕ ПРАСЕТА.
Еди бе разстлала около себе си пола от разръфан филц и приличаше на цветче, стърчащо от мърляво съцветие. Полата бе сцепена до талията и нахлузена върху чифт раирани кожени шорти. Кожата на Браян потъмня още повече при вида на тези разпуснати мъчители. Пое дълбоко въздух, седна на пода и заяви:
— Иска ми се в края на тази пиеса да има Coup de theatre13.
— Ние имахме едно такова, ама му падна колелото — подметна малкият Бор.
— Ослепителен ефект, който да смае и удиви публиката.
— Звучи прекрасно — обади се Еди.
— Но такова нещо се постига с труд, а честно казано, не съм сигурен, че сте в подходящо настроение за работа.
— Проблемът, Брай — намеси се Дензъл — „100% британска направа“, както гласеше надписът на челото му, — е там, че на нас ни се иска да направим нещо сами.
— Да — ентусиазирано го подкрепи Нашийника. — Ще излезе страхотно, бас ловя.
— Едва ли. — Браян се почувства отхвърлен и наранен: как изобщо можа да им хрумне такова нещо. — На първо място нямате необходимата дисциплина.
Последва хор от възгласи: „Имаме, имаме.“
— Добре, къде са компютърните разпечатки, които на последната репетиция обещахте да научите КЛХ.
— Какво е КЛХ? — попита малкият Бор.
— Куролизец хахав — обясни Дензъл и веднага бе възнаграден с всеобщ кикот. Изплези език колкото можа и го завъртя пръскайки слюнки наоколо.
— Все пак може да опитаме, Браян, а? — подкрепи идеята Еди.
— Ако настоявате. — Нищо не можеше да й откаже. — Но да ви напомня, че времето ни свършва. Прекъсването вчера не беше по ваша вина, знам, ама ние доникъде не бяхме стигнали и преди да дойдат полицаите. Пантомимите с кокошки не ни помагат да създаваме текст.
— Защо пък да няма кокошки в пиесата — рече Нашийника. — Хората трябва да ядат, нали?
— Какво мислиш за Гавин Трой, Брай? — попита Дензъл.
— Изглеждаше нормален.
— Той е копеле — заяви Нашийника.
— За малко да счупи ръката на Дензъл.
— Майко мила!
— Тоя те докопва, щом те погледне — увери го Дензъл, после добави не без известна гордост: — Изплъзнах му се на косъм миналата седмица.
— Какво си пра…
— Пипна обаче Дуейн — продължи разказа Нашийника. — А той нищо не правеше. Просто се озова близо до оная курва от пазара…
— Дебелата Лесли ли?
— Да… И почна нек’ъв бой. Дуейн се качи в микробуса да се опита да ги разтърве — да напра’и граждански арест или нещо такова, и точно тогава на сцената се появява тоя гъз, пазарувал с госпожата си. И се нахвърля, без никой да го е викал. Горкият Дуейн се озова с лице върху котлона в караваната.
Браян зяпаше, възбуден и отвратен в равни пропорции, и се чудеше каква част от това беше истина.
— Опита ли се да те накара да си признаеш, Брай?
— Не, разбира се. Аз нищо не съм направил.
— Това не им пречи — обади се Еди. Разтвори краката си, предоставяйки на Браян още по-ясна и по-унищожителна гледка към шортите си от тигрова кожа. Заби здраво в паркета кубинките си и отпусна ръце на коленете. — Вървят след, теб. Досаждат ти.
— Бяха съвсем възпитани.
— Да, към теб.
— Ела да ги видиш в нашия квартал — предложи Дензъл. — Измислят си нек’во извинение, спират и те претърсват.
— Половината време те опипват — добави Еди и сърцето на Браян подскочи от възбуда. Тя му намигна — клепачът й бе с цвят на червена джанка, напръскана със сребро. — Трябва ли да ходиш в участъка?
— Не знам — вдигна рамене Браян. Той нямаше ни най-малка представа как действат в КАТ, та ще знае какво се очаква от него в Криминалния отдел. — Казват ли обикновено дали искат да отидеш при тях?
— Не — обясни Том. — Обикновено не. Просто цъфват пак.
И точно в този момент крилата на люлеещата се врата се разтвориха и на прага се появи сержант Трой.