Този път разговаряха без помощта на чай и бисквити в малка стаичка до лабораторията по химия. Помещението не беше отоплено, а от старовремския умивалник в далечния край се носеше слаба, но ясно доловима неприятна миризма. Браян моментално почувства студа въпреки дебелата си ватена риза, плетения пуловер и мрежестия потник.
Трой застана до прозореца, който беше много издаден навън. Беше оставил химикалката си на каменния перваз и сега спокойно извади бележника. Прелисти го до мястото, където искаше, и го подреди до химикалката. Разкопча катарамата на колана и остави палтото си да пада свободно. После свали шапката и косата му щръкна, чиста и блестяща като рунтава лисича опашка. И чак сега се обърна и заговори на Браян, седнал на висока лабораторна табуретка зад работен плот с инструменти и дестилати.
— Съжалявам, че за втори път ви прекъсвам репетицията, господин Клептън.
— Няма нищо.
— Добре ли върви?
— О, да — много добре.
— Как беше заглавието на пиесата, която поставяте?
— Словоблудство за пет неми гласа.
Трой изглеждаше силно заинтригуван, макар и без да го заявява на глас.
— Много амбициозен проект. Изисквам доста от тях. И от себе си, естествено. — Браян се поотпусна мъничко и размота краката си, които бе оплел около пречките на високия стол. — Страхотна група са. Особено близнаците Картър. — Трябваше да каже името й. Само веднъж. — Еди. И Том. Те са наистина забележителни.
— Напълно сте прав, господине — съгласи се Трой, който за първи път се бе сблъскал с Еди преди пет години. Бяха я довели в участъка, когато майка й, придружена от детето, бе хваната да краде от магазин. Еди носеше дълго дебело палто, цялото покрито отвътре с джобове, пълни с цигари и бонбони, в количества, достатъчни да заредят малко магазинче. Добър удар, меко казано.
— Толкова са талантливи. А животът е така суров към тях, но не са от хората, които се предават.
— Тук съм напълно съгласен с вас, господин Клептън — обади се Трой. Как е възможно този тип да е толкова завеян! Хлапетата сигурно го въртят на малкия си пръст.
— Момичето ми се струва особено будно. — Това наистина трябва да е за последен път, каза си Браян. Съвсем последен. Вярно, не беше повторил името й, но все пак. По-добре да спре, докато не си е навлякъл неприятности.
Трой само се усмихна, но забеляза подскачането на адамовата ябълка, леко учестеното дишане и веднага усети сексуалния му копнеж. О, да. Браян определено имаше мераци. Малък флирт. Ябълка за учителя. Непълнолетна при това. Виж го ти немирника.
Трой призна, че е млад баща, и зададе няколко въпроса за преподаването по принцип. Браян отговаряше, като през цялото време надълго и нашироко разправяше само за себе си и сержантът го остави да бъбри. Така правеше шефът, когато криеше някоя гадна изненада. Наричаше го „глътка въздух преди атаката“.
Първо, изолираш гризача. Оставяш го малко да се поуспокои, да стане обстоятелствен и да свали гарда. Показваш му първокачествена бучка сирене. Оставяш го да я подуши, да отхапе мъничко и после…
Браян, вече спокоен и отпуснат като у дома си, обясняваше как бил отказал да учи в Кеймбридж, защото бил твърде елитарен университет и предпочел да завърши Колежа за учители в Ютоксетър. Светлите му очи блестяха зад кръглите рамки на очилата, дори дрипавият му, подобен на четка за бутилки, мустак щръкна от задоволство и гордост по време на разказа.
Майката на Трой му беше набила в главата, че самохвалството не е положително качество, затова приказките на Браян го отегчаваха до сълзи.
— Всичко това е много интересно, господин Клептън — излъга той любезно, — но май вече е време да пристъпим към съществената част.
— О. — Браян почти беше забравил защо са там. — Да, добре.
— Един дребен въпрос. — Трой зашумоли с листовете на бележника, уж търсеше съответната бележка. — Казахте ни, че в нощта, когато е бил убит господин Хадли… — ново прелистване, този път по-продължително — сте излезли от дома си някъде към… да видим… единайсет без петнайсет. Завили сте надясно, обиколили сте Площада, изразът ви беше „за да се поразведря“.
— Да — съгласи се Браян, макар и след известна пауза.
— Значи правилно съм ви разбрал?
— Точно така. При мен казаната дума е хвърлен камък, сержант, всички, които ме познават, ще го потвърдят.