— Да ми пречи? За какво?
— Да влезете отново в „Плоувърс Рест“, разбира се.
— Истинска Джемайма Падълдък14 — заяви сержант Трой, който напоследък бе започнал да чете приказки на дъщеря си, при това с удоволствие. — Още пет минути и щеше да се наложи да забърша пода.
Седеше в заседателната зала и възстановяваше сценката в килера на лабораторията по химия, за да й се наслади и Барнаби. Усмихнат и доволен, сержантът се въртеше на един от столовете, приятно натежал от спагетите болонезе, двойната порция пържени картофи, парче торта, крем карамел и няколко чаши чай. Всичко това тайно бе погълнал в стола на участъка, докато официално все още беше в Костънската гимназия.
— Призна, че ни е излъгал за посоката. Измисли някакви глупости, уж да обясни как се бил объркал. Продължава да твърди, че се е разхождал, за да разведри мислите си. Аз изказах предположението, че всъщност е излязъл с намерението да се върне в „Плоувърс Рест“, но след като забелязал някой да се мотае наоколо, бил принуден да поеме в друга посока, докато опустее улицата, а после се е върнал, явно, за да извърши мръсното си дело.
— Така ли го подреди? — засмя се Барнаби, представяйки си сцената. — И как реагира той?
— За малко да припадне.
— Сигурно много си се забавлявал, а, сержант.
— Просто си вършех работата, шефе.
— Да бе. Повярва ли на думите му?
— Всъщност да — кимна Трой. — Според мен той няма смелост да смачка бълха, камо ли главата на някого. Изглеждаше ужасно виновен, но е от хората, които биха изглеждали виновни дори ако някое ченге ги помоли за огънче.
— Направи си труда да излъже обаче, значи не му е чиста работата все пак.
— Ходил е да обикаля около „Куори Котиджис“ — убеден съм.
— Домът на семейство Картър?
Трой кимна.
— Целият се зачерви и напрегна, докато говореше за тях. А е точно от този тип жалки мръсници, дето надничат през прозорците в спалните на хората и лъскат бастуна.
— Прав си — съгласи се Барнаби, който също бе забелязал какво тъжно подобие на човек беше Браян Клептън — мъж, загубил всякаква индивидуалност още преди да изсъхне мастилото върху акта му за раждане. — Ще го посъветваме най-настоятелно да стои далеч от къщата им. Те биха пуснали топките му в машината за унищожаване на документи.
— Ще се наложи първо да ги намерят — уточни Трой, спомняйки си празните панталони на Браян. Човек трудно би могъл да си представи, че в тях има нещо повече от малка свирка, какво остава за две кайсии и един хотдог.
— Но това, което окончателно съсипа деня му — продължи сержантът с доволен кикот, — беше, като му казах, че според мен картините на жена му са много добри и дори съм решил да купя една. Това направо го довърши.
— Така вече знаем за двама души, присъствали на сбирката, които отново са излезли същата нощ. Сейнтджон според мен беше честен с нас. Угризенията му определено ми се струват абсолютно искрени. Клептън е нещо друго. Може и да си прав за Картърови, но на мен не ми се ще да оставя нещата така. Дай му време малко да подиша, да се поуспокои и опитай пак. Взехме ли му вече отпечатъците?
— Щял да се отбие днес на път за вкъщи — засмя се Трой. — Нямал търпение да изпълни дълга си. А тук какво научихте, докато ме нямаше?
— Няколко неща. Госпожа Ливайн ни се обади, за да съобщи, че не е в състояние да ни помага за в бъдеще, което не ме изненада. В Ъксбридж е регистрирано обаждане от Хадли в десет и половина вечерта преди убийството, в което той съобщава, че колата му е открадната. Била паркирана на Силвър Стрийт. Досега не сме я открили. Официалното изслушване по случая „Хадли“ е назначено за следващия вторник. Неговият личен лекар се съгласил да идентифицира тялото. Пристигна и докладът от аутопсията. За съжаление, в него няма нищо изненадващо, никакви нови разкрития. Бил е убит, както предположи Джордж Балард, с един-единствен силен удар по челото, вероятно първия. Дали убиецът е знаел това, но не е могъл да се спре, или не знаел и е продължил да удря, за по-сигурно — засега можем само да гадаем. Хадли не е ял почти нищо, но е изпил доста уиски, което съвпада с казаното от свидетелите. Убит е между единайсет вечерта и два през нощта, а в кръвта, освен слуз са установени и ясни следи от слъзна течност.
14
Патица, героиня от детска приказка, олицетворение на наивността и глупостта. — Бел.прев.