— Я пак?
— Плакал е, сержант.
— Какво… искате да кажете, че докато са го…
— Тогава или непосредствено преди това.
Трой се замисли над разкритието, втренчил поглед през прозореца. Няма какво да се тъжи за мъже, които плачат. Мъжете умират смело, а не циврейки и молейки за милост. Нали така? Тоя Хадли — защо не се е съпротивлявал? На негово място щях да се защитавам, помисли си Трой. Боже… щях да убия изрода. Неизвестно защо обаче не можа да събуди в душата си искрено презрение към мъртвия. Трой се размърда неспокойно на мястото си — винаги се чувстваше неловко, когато не бе наясно с чувствата си.
И Барнаби, подобно на Трой, се бе трогнал, като прочете тази подробност, безпристрастно описана с два реда в доклада. Колкото и да е странно, тя му беше подействала по-силно, отколкото галерията от ужасни снимки в заседателната зала, срещу които седеше в момента. За разлика от Трой обаче той нямаше проблеми с възприемането на този факт, нито с признаването и приемането на чувства като жал и гняв, предизвикали такава реакция.
Барнаби не се страхуваше от чувствата си и без колебание би разкрил всичко, което му е на душата или в ума, ако смяташе, че ситуацията го налага. Но като всички полицаи се опитваше да не се ангажира лично със следствието, съзнавайки необходимостта от ясен и безпристрастен поглед върху нещата. Понякога (когато жертвата е дете например) човек не може да не го вземе присърце. Никой не би могъл да остане безпристрастен.
Телефонът иззвъня и Барнаби забеляза как неговият сержант, за кратко затворил се в себе си, бързо се върна към реалността.
— Главен инспектор Барнаби — представи се той и се заслуша. — Да, свържете ме.
— Вие ли се занимавате с горкия господин Хадли?
— Да, господине. Разбрах, че имате някаква информация за нас. Да започнем с името ви, ако не възразявате.
Трой грабна някакъв бележник и започна да пише, тъй като телефонът бе с опция за конферентен разговор и всичко се чуваше в стаята.
— Не бях сигурен дали да ви безпокоя, защото, като идваха у нас, ме питаха само за понеделник, а това стана предната вечер, но обсъдихме въпроса с Блей, жена ми, и тя рече: „Ако не го съобщиш, Харолд, все ще го мислиш и накрая ще си навлечеш някое от твоите главоболия.“ И ето на, реших да се обадя.
— Добре сте направили, господин Лили.
— Беше доста късно, някъде към полунощ, струва ми се, бях извел Бъфи, нашето коли, за последната му разходка. Като минавах покрай „Плоувърс Рест“, видях някого в градината отпред.
— Как… криеше ли се или какво?
— Не. Ония силни лампи, дето ги е монтирал в градината, светеха, тя беше застанала току до прозореца и надничаше вътре.
— Тя?
— Антикварката. Живее близо до кръчмата.
— Сигурен ли сте?
— Бих разпознал косата й от километри. Тя май не ме забеляза. След като отминах, се обърнах пак да погледна. Тя беше, няма съмнение.
Барнаби почака, но господин Лили, изглежда, беше свършил. Главният инспектор му поблагодари и затвори телефона.
— Не се изненадахте от новината, шефе — забеляза Трой.
— Не много — съгласи се Барнаби. — От реакцията й вчера беше повече от ясно, че изпитва силни чувства към него.
— А — почука носа си с пръст Трой, — а той дали е изпитвал някакви чувства към нея?
— Ако съдим по общото мнение на свидетелите — не. А несподелената любов…
— Може да се превърне в нещо невероятно отвратително.
— Ако го е следяла, какъвто, изглежда, е случаят, дали го е правила просто защото е бил обект на обожание, или защото се е надявала да го хване в нещо?
— А може и да го е била хванала вече и това да е причината за саркастичната й забележка за скърбящия вдовец.
— Спомняш ли си какво каза Сейнтджон? — Трой свъси вежди. — Че в нощта на убийството някой го наблюдавал иззад дърветата край градината.
— О, да.
— Ако усещането му не е плод на въображение, имаме някаква представа кой може да е бил.
— Искате да кажете, че вероятно е била Лора Хътън?
— Да. И ако е било така, дали е чакала Дженингс да си тръгне? И след това да е влязла в къщата?
— Или ако не е, може да е видяла кой го е направил.
— Точно така. — Барнаби се изправи с усилие и се насочи към закачалката за шапки. — Днес следобед пак ще поговорим с нея.