— Да й се обадя ли преди това?
— По-добре не. Е, аз отивам да обядвам. Ти идваш ли?
— Не. — Трой поизпъна рамене самопожертвувателно. — Ще остана тук. Ще дежуря на телефона.
Главният инспектор се загледа недоверчиво в помощника си, докато закопчаваше палтото си.
— Вече си ходил долу и си се натъпкал, нали?
— Аз? — зяпна Трой — самото изумление.
— Да, ти. Ненаситен лакомник. — Барнаби нахлузи ръкавиците. — Ще ги питам там.
И щеше да го направи. Дяволът му с дявол.
— Хапнах само един сандвич набързо.
Барнаби затвори вратата зад себе си.
— Освен всички останало.
Лора наведе глава напред и внимателно издуха носа си. Синусите й се бяха възпалили и гърлото я болеше. Като изключим няколкото кратки прекъсвания, вече дни наред ронеше сълзи. Отначало плачеше, терзана от вероломството на Джералд, после от скръб след смъртта му. А който разправя, че сълзите лекуват, просто е много далеч от истината. Сега се чувстваше още по-зле, отколкото когато започна.
Преметна крака през ръба на леглото и стана. Заглади ярката вълнена покривка с индиански мотиви. Всичките кости я боляха, сякаш й ги бяха натрошили с чук и после й ги бяха събрали надве-натри. Съзнанието, че няма никога повече да го види, отново пламна.
Никога повече. Нито да купува портокали на пазара в селото. Нито да заеква, четейки безличните си разкази. Нито да й се усмихва, когато минава покрай нея и я поздравява, докосвайки сивата си шапка с пауново перо.
— Никога, ама никога вече — отрони тя на глас и усети как лицето й се сгърчва като в очакване на удар.
Звънецът на вратата звънна. Лора изруга — беше оставила колата си отвън. Сутринта ходи до Костън — с кой акъл си бе въобразила, че ще е в състояние да свърши някоя работа, дори и само да прегледа няколко каталога. Само след час се бе върнала вкъщи, тътна приспивателно и легна. Вече вземаше приспивателно и денем, и нощем. Второ властно позвъняване.
Лора отиде до прозореца. Макар да се спускаше мрак, успя да различи непозната синя кола, паркирана между стълбовете на портата пред алеята. Завлече се на долния етаж, сложи веригата на вратата и отвори.
— Добър ден, госпожо Хътън.
— О, вие ли сте?
— Ще си позволя да загубя малко от времето ви. Изникна нещо, което се надявам да изясним с ваша помощ.
— Тогава по-добре влезте.
Барнаби пръв последва поканата й и се огледа. Къщата бе прелестна, като кутия за бижу. Всички врати, первази и перила блестяха благодарение на дебелия слой бяла боя. Меки мъхести килими покриваха подовете и стълбите. Лора ги въведе в мъничка всекидневна със скъпи копринени тапети по стените в жълт цвят. Светна лампа с форма на китайски дракон, която хвърляше странни сенки.
Поканен да седне, Барнаби изключително внимателно се отпусна върху камъшитено канапе в регентски стил. До него имаше маса за игра на карти от папиемаше, инкрустирана със седеф, върху която съзря пухена жилетка под стъклен купол и шах от яспис. Трой седна на нещо, което му приличаше на част от стара пейка за хористи в църква, и се зачуди дали ще оцелее до края.
Лора ги попита не искат ли нещо за пиене. Те й отказаха и тя наля от григорианска гарафа само на себе си половин чаша. В стаята се разнесе топлата, торфена миризма на отлично уиски. Лора веднага го поднесе към устните си. Никакви небрежни малки глътки. Никакви преструвки, че пие само за да прави компания.
Барнаби си спомни госпожа Дженингс. Явно навсякъде беше на мода нещастието да се дави в скъпи напитки в кристални чаши. В интерес на истината обаче в настоящата ситуация феноменът бе добре дошъл, защото нищо не отпускаше така езика като капка твърд алкохол, а Лора вече си наливаше втора чаша.
— Чудя се как ли бих могла да ви помогна, господин главен инспектор. — Остави чашата на мраморната полица над камината, взе инкрустирано с емайл шишенце с парфюм и пръстите й нервно заиграха с капачката и декоративната верижка, която висеше от нея. — Вчера вече чухте малкото, което знам.
— Може би не всичко.
— Какво искате да кажете?
В гласа й прозвуча враждебност, което никак не бе желателно в толкова ранен стадий на разговора. Барнаби си представяше нехайно споделяне на спомени, изплували на повърхността с помощта на алкохола, а не пиянско упорство.