Хилъри изпита известно безгрижие, след като смени роклята си и се гримира, преди да слезе да вечеря. Нарочно се появи долу колкото се може по-късно, от страх да не срещне някой от пътниците или от екипажа на самолета. Това по принцип беше малко вероятно, тъй като самолетът бе продължил за Дакар и тя смяташе, че е единствена пътничка, слязла в Казабланка.
Ресторантът бе полупразен по това време, но тя забеляза младия англичанин с лице на бухал, който привършваше вечерята си на масата до стената. Той четеше френски вестник и изглеждаше изцяло погълнат от него.
Хилъри си поръча солидна вечеря с половин бутилка вино. Усещаше някаква замайваща възбуда. Помисли си: „В края на краищата не е ли това последното приключение?“ След това поръча да й занесат в стаята шише минерална вода „Виши“ и се качи там, веднага щом напусна ресторанта.
Келнерът донесе водата, махна капачката, постави шишето върху масата и като й пожела лека нощ, напусна стаята. Щом вратата след него се затвори, тя отиде до нея и завъртя ключа в ключалката. Извади от чекмеджето на тоалетната масичка четирите малки пакетчета, които беше купила от аптеките, и ги отвори. Изсипа таблетките на масичката и си наля чаша вода. Лекарството беше във вид на таблетки и трябваше само да ги глътне с помощта на минералната вода „Виши“.
Сърцето й заби учестено. Усети нещо като страх, но то бе по-скоро възбуда, отколкото инстинктивното отдръпване, което би я накарало да се откаже от плана си. Беше напълно спокойна и наясно по въпроса. Това най-сетне щеше да й донесе спасение — истинското спасение. Погледна към писалището, като обмисляше да ти да остави писмо. Накрая се отказа. Нямаше роднини, нито близки и скъпи приятели; нямаше никого, с когото би пожелала да се сбогува. Колкото до Найджъл, не искаше да го товари с излишни угризения, пък и дали едно писмо би постигнало подобен резултат? Найджъл вероятно ще прочете във вестника, че някоя си госпожа Хилъри Крейвън е починала от свръхдоза сънотворни таблетки в Казабланка. Съобщението сигурно ще е съвсем кратко и той ще го приеме за чиста монета, „Бедната стара Хилъри — ще си каже, — какъв лош късмет.“ И може би тайничко ще изпита силно облекчение. Защото тя предполагаше, че малко му тежеше на съвестта, а той обичаше да се чувства чист пред себе си.
Но Найджъл вече й се струваше толкова далечен и някак странно незначителен. Нямаше какво повече да върши. Ще погълне хапчетата, ще легне в леглото и ще заспи. И няма да се събуди. Не изпитваше или поне си мислеше, че не изпитва религиозни чувства. Смъртта на Бренда беше затворила тази страница. Нямаше нищо друго, с което да се съобразява. Отново беше пътник, както на летище Хийтроу — пътник, очакващ да се отправи в неизвестно направление, необременен от багаж и от сбогувания. За първи път в живота си беше свободна съвършено свободна да постъпи, както намери за добре. С миналото вече беше скъсала. Нестихващата болка, която я теглеше надолу, щом се събудеше, бе изчезнала. Да. Лека, свободна, необременена! Готова да тръгне на път.
Протегна ръка към първата таблетка. В този момент се му дискретно почукване на вратата. Хилъри се намръщи. Продължи да седи, а ръката й увисна във въздуха. Кой ли бе това? Камериерката? Не, леглото беше оправено. Може да е някой във връзка с документите или паспорта й? Сви рамене. Защо да си прави труда да отваря? Който и да е, щеше да си тръгне след малко и да дойде в друго време.
Отново се почука, този път малко по-силно. Хилъри не помръдна. Едва ли е нещо наистина спешно и който и да чука, сигурно скоро ще си тръгне.
Очите й бяха приковани във вратата и изведнъж се разшириха от удивление. Ключът бавно се завъртя обратно в ключалката. После изскочи напред и падна на пода с металически звън, след което дръжката се натисна, вратата се отвори и един мъж влезе вътре. Тя разпозна в него сериозния млад човек с лице на бухал, който купуваше паста за зъби. Хилъри го гледаше втрещено. Беше прекалено стресната, за да каже или стори нещо. Младият мъж се обърна кръгом, затвори вратата, вдигна ключа от пода, сложи го в ключалката и го превъртя. После се приближи до нея и седна на стола от другата страна на масата. Произнесе: