— Да, разбирам. Питайте ме пак за всичко.
— За последен път видяхте съпруга си на 23 август, нали?
— Да.
— Това беше, когато той напусна Англия, за да замине на конференцията в Париж?
— Да.
Джесъп бързо добави:
— Присъствал е на конференцията първите два дни. На третия не се е появил. Изглежда е споменал пред някой свой колега, че този ден се кани да иде на екскурзия с bateau mouche вместо на конференцията.
— Bateau mouche? Какво е това bateau mouche?
— Малките корабчета, които плават по Сена — той я изгледа изпитателно. — Изненадва ли ви това като нещо необичайно за съпруга ви?
Тя отвърна колебливо:
— Да, всъщност доста. Винаги съм мислела, че е много запален по темата на конференцията.
— Възможно е. Но точно този ден предметът на дискусия не е бил от особен интерес за него. Съвсем нормално е да си даде един ден почивка. И все пак това ви се струва доста необичайно за съпруга ви?
Тя кимна.
— Вечерта не се е прибрал в хотела си — продължи Джесъп. — Доколкото успяхме да установим, не е минавал през никоя граница — поне не със собствения си паспорт. Мислите ли, че може да е имал друг паспорт, вероятно под чуждо име?
— О, не, от къде на къде?
Той я наблюдаваше.
— И никога не сте виждали подобно нещо у него?
Тя енергично поклати глава.
— Не, и не го вярвам. Дори за миг не мога да го повярвам. Не вярвам, че е заминал нарочно, както всички вие се опитвате да го изкарате. Нещо му се е случило или — или вероятно е загубил паметта си.
— Бил е в добро здравословно състояние, нали?
— Да. Работеше твърде много и понякога се чувстваше малко изморен, но нищо повече.
— Да е изглеждал някак угрижен или потиснат?
— От НИЩО не е бил угрижен или потиснат! — тя отвори чантата си с треперещи пръсти и извади кърпичката си. — Толкова е ужасно! — гласът й прекъсваше. — Не мога да повярвам. Никога не е заминавал, без да ми се обади. Нещо му се е случило. Сигурно е бил отвлечен или нападнат. Опитвам се да не го мисля, но чувствам, че това е единственото обяснение — сигурно е мъртъв.
— Недейте, моля ви, мисис Бетъртън, моля ви. Все още е рано да си мислите такива неща. Ако е мъртъв, тялото му щеше да бъде намерено досега.
— Може и да не бъде. Стават такива ужасни неща. Може да е бил удавен или хвърлен в някой канал. Убедена съм, че в Париж всичко е възможно.
— Мога да ви уверя, мисис Бетъртън, че Париж е добре охраняван от полицията град.
Тя избърса очите си с кърпичката и го погледна гневно.
— Знам какво си мислите, но не е така! Том не би продал или издал тайни. Той не беше комунист. Целият му живот е отворена книга.
— Какви бяха политическите му възгледи, мисис Бетъртън?
— Мисля, че в Америка е бил за демократическата партия. Тук гласува за лейбъристите. Той не се интересуваше от политика. Беше преди всичко учен — и тя предизвикателно добави: — Блестящ учен!
— Да — каза Джесъп, — той наистина беше блестящ учен. Тъкмо в това е целият проблем. Разбирате ли, може примамката да е била твърде голяма и да го е изкушила да напусне тази страна и да иде другаде.
— Не е вярно! — гневът й отново избухна. — Това го съчиняват вестниците. Това си мислите и вие, когато ми задавате въпроси. Не е вярно. Той не би заминал никога, без да ми каже, без поне да ми загатне.
— А той не ви каза нищо, така ли?
Отново я наблюдаваше внимателно.
— Нищо. Не знам къде е. Мисля, че е бил отвлечен или както вече ви казах — мъртъв. Но ако е мъртъв, аз трябва да знам. Трябва по-скоро да разбера. Не мога повече да продължавам така в чакане и неизвестност. Не мога нито да ям, нито да спя. Съвсем се поболях от тревога. Не можете ли да ми помогнете? ВЪОБЩЕ ли не можете да ми помогнете?
Той се изправи и заобиколи бюрото си. Промърмори:
— Толкова много съжалявам, мисис Бетъртън, толкова съжалявам. Позволете да ви уверя, че правим всичко по силите си, за да открием какво се е случило със съпруга ви. Всеки ден получаваме доклади от различни места.
— Доклади откъде? — рязко попита тя. — Какво пише в тях?
Той поклати глава:
— Първо трябва да се проучат, да се пресеят и проверят. Но се боя, че като цяло са твърде неясни.
— Аз трябва да знам — съкрушено промълви тя. — Не мога да продължавам така.
— Много ли обичате съпруга си, мисис Бетъртън?