Айде, да посъкратя малко лекцията, че дойде време за илача ми:
Когато художникът (и другите изкуства) рисува, никога не си мисли, тия неща, които ти искаш да го накараш да си е мислил. Той гледа да стане картина. Една и съща вятърна мелница е рисувана от хиляда художника да речем; Рембранд я е нарисувал 2 пъти — вечер и денем… ама — Рембранд!
И то — направил я е искрено — не знае челяк кога ще изкочи зайче от храсталака.
Гледам — упражнявала си се в това, да кажеш тебе какво те е вълнувало при първо гледане на картините.
Гледай си Лидке, картини — която ти хареса, задръж се пред нея… която не, прескочи я… не всичко е за гледане, има и за прескачане. И не си усложнявай живота с преднамерени размисли. Нещата са много, ама много по-сложни; същевременно и много, ама много — прости; но това е за професионалистите.
Приятен ден и извинявай ако съм ти досадил. Щото май исках нещо да ти кажа, но сякаш не се получи.