Към Армадо.
Нима не си спомняте как изглежда тя?
АРМАДО
Малко смътно.
КОМАРЧЕТО
О, каква лоша памет! Защо не вземете любимата си по-присърце!
АРМАДО
О, аз съм я взел присърце и във сърце, момченце!
КОМАРЧЕТО
Не, във сърцето ви я няма. Тя ви е само „при“, „под“ и „над“ него. Мога да ви го докажа.
АРМАДО
Ти — на мен? И какво ще ми докажеш?
КОМАРЧЕТО
Че съм мъж, когато порасна! Но сега засега само това, че вашата любима ви е „при, под и над“ сърцето. „При“ — защото ви е примамила; „под“ — защото ви се подиграва; и „над“ — защото е инат и никога няма да ви се даде!
АРМАДО
И трите ти игрословици бяха великолепни!
КОМАРЧЕТО (настрани)
А ти си една велика лепка по тях!
АРМАДО
Извикай оня Кратун! Бих желал да му поверя своето послание.
КОМАРЧЕТО
Чудесна комбинация: кратуна повереница на тиква!
АРМАДО
А? Какво каза?
КОМАРЧЕТО
Нищо, господарю. Казах, че този Кратун трябва да се подтиква, защото инак, докато стигне…
АРМАДО
Краварникът не е далече. Хайде, лети!
КОМАРЧЕТО
Като олово, господарю!
АРМАДО
Какво искаш да кажеш, невръстни остроумецо?
С олово ний сравняваме нещата,
които са недвижни, бавни, тежки!
КОМАРЧЕТО
Е, да, сравненията правят грешки.
АРМАДО
За пръв път чувам да лети олово!
КОМАРЧЕТО
Тук вий се излетяхте, честно слово —
с какво по вражите стени гърмим?
АРМАДО
О, сладкозвучен риторичен дим!
Той, значи, е снаряд, а аз съм топ.
Изстрелвам го към момъка…
КОМАРЧЕТО
Бум! Хоп!
Излиза.
АРМАДО
Изящен остроумник!… О, разреши, небе,
към тебе да отправя дъха си, който бе
доскоро толкоз волен, а ето го сега,
престола си отстъпил на черната тъга!
Но момъкът се връща!
Влиза отново Комарчето, следван от Кратун.
КОМАРЧЕТО
Господарю, представям ви едно природно чудо: кратуна със счупен крак!
АРМАДО
Ясно: ребус, енигма, каламбур. Дай тълкуванието!
КРАТУН
Не ща нито еребус, нито нигма, нито календур! Живовляк, господине! Само живовляк, да ми се наложи! Никаква нигма, никакъв еребус! Само живовляк!
АРМАДО
Кълна се, ти ще ме разсмееш насила! Твоята глупост ми издува далака и тъй разгъва дробовете ми, че след миг ще ме доведе до избухване на неуместен смях. О, звезди мои, простете ми! За невежата, изглежда, каламбурът е лекарство!
КОМАРЧЕТО
Че не е ли лекарство и за образования?
АРМАДО
Не, каламбурът, драги, е сблъсък на слова
с еднакъв звук, а смисъл различен при това.
Нещо от рода на шарадите и стихчетата с поанта.
Ето например:
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
Това е уводът. Сега трябва да дойде поантата.
КОМАРЧЕТО
Аз ще я кажа. Вие само повторете увода!
АРМАДО
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
КОМАРЧЕТО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
Сега нека аз да кажа увода, а вие — поантата!
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
АРМАДО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
КОМАРЧЕТО
Чудесна поанта! Радвайте се, че гъсокът остана у вас! Още искате ли?
КРАТУН
Тоз май продава гъски, а този купувач е!…
Простете, господине, че вмесвам се обаче
купувате ли поанта (по нашенски де, гъска),
то трътката й трябва от мазнина да лъска!
АРМАДО
Но от какво започна тоз разговор все пак?
КОМАРЧЕТО
От таз Кратуна тука със счупения крак.
Вий после споменахте за моите каламбури.
КРАТУН
А аз пък после казах живовляк да се тури;
за поантата след туй пък той — хъка, вие — мъка,